О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София 16.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 09.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 775/2008 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, “К” О. гр. П. е подал касационна жалба против решение № 189/29.07.2008 год. постановено по гр. д. № 315/2008 г. на Сливенския окръжен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК, като касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществeн материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и с практиката на Окръжен съд С. , без да се посочва съдебна практика. Цитираните от касатора две тълкувателни решения на ВКС – ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и ТР № 2/2004 год. на ОСГК на ВКС, не са посочват като практика на ВКС, която не е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, а като право на касатора за защита и за осъществяване на касационен контрол.
Ответникът по касация – С. Х. С. от гр. Т., чрез пълномощника си а. В. Ц. , е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с което заявява становище за неоснователност на жалбата, и моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, като счита, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 280 ал. І т. 1 – 3 ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, поради следните съображения:
Въззивният съд е оставил в сила решение № 30/12.03.2008 год. по гр. д. № 674/2007 год. на Сливенския районен съд, с което се отхвърля предявения от “К” О. гр. П. иск против С. Х. С. от гр. Т., за заплащане на сумата 3 464,28 лв., от които 1 256,00 лв. за заплатени но неизвършени СМР, и 2 208,28 лв. заплатени в повече от извършените СМР в резултат на завишаване на техния обем.
Въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили в устна форма договор за извършване на СМР, изразяващи се в поставяне на гипсо-картон в две спални, приемна, тераси, коридори, апаратна и гараж, и поставяне на външна изолация на фасадата на обекта, полагане на циментова замазка на под и редене на ламинат. Според приетото от въззивния съд, договорът за изработка е неформален и писмената му форма не е условие за действителност, поради което той е породил действие. От събраните по делото доказателства – данъчни фактури, РКО, констативни протоколи, приемо-предавателни протоколи, разменена между страните кореспонденция, счетоводни и технически експертизи, свидетелски показания, въззивният съд е приел, че от данните по делото не може да се направи категоричен извод в какъв обем са били конкретно договорените СМР, и само от някои от писмените доказателства можело да се направи извод за отделни цени на видовете СМР. От плащанията извършени с РКО на различни суми не е било ясно за какъв точно вид строителна дейност са извършени плащанията и каква е била единичната цена по тях.
Въззивният съд е приел, че съгласно чл. 266 ал. І от ЗЗД поръчителят по договор за изработка следва да заплати възнаграждението за приетата работа, а в процесния случай самият факт на заплащане на определена цена налагал извод, че възложителят е приел извършената работа, още повече, че при приемане на работата не е имало възражение от страна на възложителя относно обема и качеството й, а от св. показания е установено, че представителят на ищеца К. В. ежемесечно е присъствувал на строителния обект и лично е замервал извършената работа при заплащането й. Прието е още, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че част от извършените СМР е следвало да се заплащат чрез предоставяне на изпълнителя на компютърна конфигурация.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Според касатора същественият материалноправен въпрос касае неточното и некачествено изпълнение от страна на ответника на възложените СМР в резултат на което изпълнителят е получил недължима сума поради надписани количества работа и недължима сума по предоставена компютърна конфигурация.
В изложението се посочва, че въззивният съд се е произнесъл по съществeн материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, както и с практиката на Окръжен съд С. , без да се посочва съдебна практика, а всички съображения изложени в изложението по чл. 280 ал. І ГПК, се свеждат до твърдения за неправилност на въззивното решение – невзети предвид св. показания, игнорирани доказателства, неправилно възприемане на фактическата обстановка, необоснованост на изложените от съда съждения за недоказаност на твърденията в исковата молба, които са твърдения за неправилност на обжалваното въззивно решение, но не са основания за допускане на касационно обжалване.
Предвид горното настоящият състав на ВКС ІІ т. о. счита, че не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 2 ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 189/29.07.2008 год. постановено по гр. д. № 315/2008 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :