определение №1004 от 25.10.2010 по гр. дело №612/612 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
София, 25.10.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.10.2010 две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 612/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. Й. В.,К. Й. Н., А. Й. А.,С. Й. А. и В. Б. С. против решение от 11.01.2010г. на С. градски съд,постановено по гр.д.№3073/2006г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 12.04.2006г. постановено по гр.д.№541/2004г. по описа на СРС,51 състав и е отхвърлен иск с правно основание член 108 от ЗС,предявен от Е. В.,К. Н.,А. А.,С. А. и В. Б. против Г. И. С.,Р. С. Н.,Д. Н. Н. и М. Н. Я. за предаване владението на описания в решението недвижим имот.
В изложението по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,касаторите заявяват „че разрешеният с атакуваното решение процесуален въпрос относно наличието на идентичност между земеделския имот,описан в делбения протокол от 1934г. и записката за вписване от 1938г. от една страна и от друга страна имот пл.№2324 от кад.лист №722 от кадастралния план на[населено място] от 1950г.,от който имот е образува процесния парцел е съществен,тъй като обуславя решението и решаващата воля на въззивния съд”,като считат че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280 ал.1 т.1 от ГПК.В подкрепа на изложеното се прилагат шест броя решения постановени от тричленни състави на ВКС,като се посочва в изложението,че те установяват категорична съдебна практика,че неспазването на член 188 от ГПК/отм/ от съда, при постановяване на решението си да обсъди всички доказателства, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и касационно основание за отмяна.Навеждат се аргументи в тази връзка,че въззивния съд е формирал вътрешното си убеждение само въз основа на констатациите на вещите лица по изготвената тройна съдебно-техническа експертиза,без да бъдат обсъдени приетите по делото писмени доказателства,които не кореспондират на установеното от вещите лица.
Ответниците по касационната жалба Р. С. Н. и Д. Н. Н.,считат че не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че от събраните по делото доказателства се доказва,че ответниците владеят имота,който е възстановен в полза на ищците-настоящи касатори,с решение на ПК[населено място],[община],описан в решение №5108/23.01.1995г. ,обаче не се доказа идентичност между възстановения имот и имотът, притежаван от наследодателите на ищците,като в тази връзка са обсъдени данните по единичната и тройна съдебно-технически експертизи,като съдът е изложил доводи за противоречивите констатации в тях,както и кои приема за правилни и се е позовал на писмените доказателства,съдържащи индивидуализиращи признаци на имота,принадлежал на наследодателя на ищците,съгласно описанията в представените записка от 1938г. и разделителен протокол от 1953г.Съдът е посочил,че при условията на пълно и главно доказване ищците,които носят доказателствената тежест относно идентичността на имота,следваше да докажат,че претендирания от тях имот е този,който е бил притежаван от техния наследодател и който впоследствие е бил реституиран с решението на ПК,каквито категорични доказателства по делото в тази връзка не са представени и е стигнал до извода,че такава идентичност липсва,поради което счита че решението на ПК не е породило вещно-правен ефект,тъй като в полза на наследодателя е възстановен друг имот,а не този който е бил притежаван от последния.
Преди всичко,така поставен и формулиран като правен въпрос,цитиран по-горе съгласно изложението на касаторите,от значение за изхода на делото,който последните определят като процесуален,всъщност представлява позоваване на извода на съда за липсата на идентичност между земеделския имот,описан в цитирания делбен протокол и записката за вписване и съответно процесния парцел.В подкрепа на тези твърдения касаторите излагат оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на въззивното решение,които по своя характер представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и за наличие на соченото от касаторите основание за допускане на касационно обжалване с оглед предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.Съгласно т.2 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК е налице,когато в обжалваното въззивно решение,правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС,постановени при условията на член86 ал.2 от З.,обн.ДВ,бр.59/22.07.1994г./отм/,с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии,на общото събрание на гражданска колегия,на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение,постановено по реда на член 290 от ГПК,каквито съдебни актове не се посочват,нито се прилагат с изложението на касаторите.
Като се позовават на приложената съдебна практика,установена с цитираните в изложението решения на тричленни състави на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,касаторите всъщност визират хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,която предвижда разрешения от съда правен въпрос от значение за изхода на делото,да е решаван противоречиво от съдилищата,а съгласно т.3 от горепосоченото Тълкувателно решение №1/2009г. За да е налице това основание за допускане на касационно обжалване,правният въпрос,разрешен със въззивното решение трябва да е в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,както е в настоящия случай,по същия правен въпрос.Приложените към изложението съдебни актове на ВКС,са по различни спорове,които не са сходни със разрешения с обжалваното въззивно решение,единственото общо между тях е позоваването на ВКС ,по всяко от тях,на нормата на член 188 ал.1 от ГПК/отм/, изискваща цялостен задълбочен анализа на доказателствата по делото,което представлява нарушение на съдопроизводствените правила и е довело по тези решение до отмяната на обжалваните решения на долустоящи на ВКС съдилища.Така постановените решения от ВКС,по реда на отменения ГПК,приложени с изложението на касатора,са неотносими и не се отнасят до произнасяне по същия правен въпрос,разрешен с въззивното решение,поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2010г. на С. градски съд,ІІ В състав,постановено по гр.д.№3073/2006г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Е. Й. В.,К. Й. Н.,А. Й. А.,С. Й. А. и В. Б. С. да заплатят на Р. С. Н. и Д. Н. Н. сумата 1150 лева/хиляда сто и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар