О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
София,25.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 06.10.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 616/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Община[населено място] против решение №321/23.02.2010г. на П. апелативен съд,постановено по гр.д.№1246/2009г. по описа на същия съд.
В изложението си на основанията за допускане на ксационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,поради което счита,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба[фирма][населено място],в писмения си отговор,твърди че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,поради което моли същото да не се допуска.
Видно от съдържанието на горепосоченото изложение,в същото липсва формулиран материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,а само се твърди че съдът се е произнесъл по такъв вид въпрос,след което в подкрепа на тези си твърдения се излага фактология на установеното по делото и изцяло касационни оплаквания в тази връзка по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
Преди всичко, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото,какъвто както вече бе посочено по-горе в настоящия случай липса.Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора,както и от сочените от него факти и обстоятелства в делото,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
В изложението се съдържат твърдения на касатора за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,като само се цитира текста на тази законова разпоредба.Съгласно изложеното в т.4 от горепосоченото Тълкувателно решение №1/2009г.,за да е налице това основание за допускане на касационно обжалване, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неправилно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,каквито аргументи липсват в изложението на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №321/23.02.2010г. на П. апелативен съд,постановено по гр.д.№1246/2009г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: