4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1011
С. 08.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело № 529/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. М., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Я. Я., срещу въззивно решение №163 от 22.02.2011 г. по гр. дело №828/2010 г. на Варненски окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че в противоречие със задължителната практика на ВКС /ППВС №4/1964г./, въззивният съд се е произнесъл по въпроса следва ли съдът да извърши при делба на съсобствен имот разпределение по чл.353 ГПК, когато броят на съделителите не е равен на броя на имотите, които се делят. В случая били налице две отделни делбени маси с различни съсобственици, макар някой от съсобстевниците да участват и в двете маси. При това съединяване на искове за всяка от делбите следва да се прилагат по отделно правилата на делбеното производство. Поставят се въпроси и относно това, дали е валидно съдебно решение за възлагане в дял, когато не се посочват правата на страната, на която се възлага в дял; допустимо ли е индивидуализация на имот чрез две описания, в които характеристиките му са различни. Сочи се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касационната жалба Р. Х. П. и Н. Т. П., [населено място], оспорват жалбата в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №766 от 09.03.2010 г. по гр. дело №7036/2009г. на Варненския районен съд, с което в общ дял на Р. П. и Н. П. при квоти 1/6 ид.ч. за първата и 4/6 ид.ч. за двамата заедно в режим на СИО, е поставен недвижим имот – апартамент в [населено място], в дял на М. М. е поставен недвижим имот – лозе, ведно с изградената в него еднофамилна вилна сграда. Отхвърлени са претенциите на М. М. с правно основание чл.12,ал.2 ЗН за заплащане 15900 лева – принос в увеличената стойност в пари на наследството, оставено от Р. и Х. Х., за което е спомогнал приживе на наследодателите, вследствие на вложени труд и средства в процесните апартамент и лозе, както и претенцията по чл.31,ал.2 ЗС за заплащане полагаемата се част от получена от ответниците наемна цена за процесния период. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение е допусната делба на процесните два недвижими имота – апартамент и лозе с построена сграда при квоти : за апартамента – 1/6 ид.ч. за Р. П., 4/6 ид.ч. за Р. П. и за Н. П. в режим на СИО и 1/6 ид.ч. за М. М., а за лозето – 7/18 ид.ч. за Р. П. и 11/18 ид.ч. за М. М.. Съгласно приетата по делото експертиза апартаментът е неподеляем. До делба са допуснати имоти, които съществено се различават един от друг по стойност и по вид, а същевременно и квотите на съделителите са различни.С оглед целите на производството – всеки от съделителите да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно и при спазване условията на закона, разпределението на имотите има приоритет пред другите способи за извършване на делбата. Апартаментът е поставен в общ дял на ищцата и съпруга и, съответстващ на 5/6 ид.ч. от имота, от които 4/6ид.ч. в режим на СИО на стойност 85000 лева, а в дял на ответника – касатор, е поставен вторият имот лозе, заедно с построената в него еднофамилна вилна сграда на стойност 60 716 лева. Ответникът е осъден да заплати уравнителна вноска на ищцата в размер на 9 445,12 лева. По претенциите за сметките е прието, че са неоснователни, тъй като не е доказано ищцата да е отдавала под наем апартамента, както и подобренията в имота да са извършени и момента на извършването им.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Не е налице противоречие с т.13 на ППВС №4/1964г. С влязлото в сила решение са допуснати до делба двата имота при различни квоти в съсобствеността и делбената маса е формирана от тях. С възприетия способ са съставени реални дялове за съделителите, което е в съответствие с цитираното ППВС. В съответствие с приетото в него и с трайната съдебна практика, основана на принципа за реалното разпределение на имотите като приоритетен способ в делбата, въззивният съд е разпределил делбените имоти като е приел, че съобразно изразеното по делото съгласие от съпрузите, имащи в общ обем 5/6 ид.ч., 4/6 ид.ч. от които в режим на СИО, в общ дял следва да им се предостави имотът, който в по-голяма степен по стойност съответства на квотите им.
Втората група правни въпроси също не може да обоснове допускане касационно обжалване на решението. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. Така поставените въпроси не са обусловили изхода на спора във втората фаза на делбата по нейното извършване. Посоченото относно индивидуализацията имота е ирелевантно, тъй като поставеният в дял на касатора недвижим имот е идентичен с имота, посочен в решението за допускане на делбата, видно от описанието му по идентификационен номер по актуалната кадастрална карта на новообразуваните имоти и описаните площи и граници.
С оглед мотивите по-горе не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №163 от 22.02.2011 г. по гр. дело №828/2010 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: