Определение №1023 от по гр. дело №888/888 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1023
 
 
гр. София, 10.11..2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                        ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 888/09г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:
           
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 89 от 23.02.09г., постановено по в.гр.д. № 194/07г., Пазарджишкият окръжен съд е обезсилил решение № 297 от 20.11.06г., постановено по гр.д. № 205/05г. на В. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. И. П., А. П. П. , Б. П. П. , П. Т. П. , И. Д. П. , С. Д. П. , А. П. П. , К. П. Б. , В. И. Ц. и Д. И. С. против “П”, О. , гр. В. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на УПИ ХХVІІІ-6955 в кв.104 по плана на гр. В. с площ от 1205 кв.м. и прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен предявения ревандикационен иск за предаване владението на построената в мястото сграда, както и иска по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000 лв. за периода от 07.07.2000г. до 28.03.2005г.
По отношение на дворното място е прието, че между същите страни съществува влязло в сила решение от 02.03.07г. по гр.д. № 1007/06г. на П. районен съд, с което предявеният от ищците и от още четири лица срещу ответника ревандикационен иск е бил отхвърлен, поради което повторно предявеният настоящ иск е процесуално недопустим. Във връзка с иска за ревандикация на построената в мястото сграда, преустроена след извършената приватизация и пригодена за различни търговски нужди, решаващият съд е приел, че по делото не доказана първата предпоставка за уважаването на иска, а именно ищците да са собственици на същата. С оглед на това за неоснователно е прието и искането по чл.59 ЗЗД.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците в първоинстанционното производство с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК
К. основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесуално- правни въпроси – по приложението на чл.39, ал.1 ЗПИНМ /ред. след 09.07.1956г./, чл.224 и чл.205 ГПК /отм./, които са решени в противоречие с константната практика на ВС и ВКС. Наред с това се поддържа, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая, въпреки дадените му от въззивния съд указания, касаторът не е посочил практика на ВС или ВКС (задължителна или незадължителна), на която решените от въззивния съд правни въпроси да противоречат, поради което следва да се приеме, че първите две основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато произнасянето на съда по даден правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти, когато по поставения въпрос липсва съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и следва да бъде променена. В разглеждания случай никакви доводи не са изложени, а само е посочена разпоредбата на закона, поради което следва да се приеме, че предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не са налице.
С оглед изложеното подадената касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 23.02.09г., постановено по в.гр.д. № 194/07г. на П. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар