Определение №103 от 5.3.2015 по гр. дело №7011/7011 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 103
София, 05.03. 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело № 7011/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. В., чрез пълномощника и адвокат Б. Д., срещу въззивно решение от 17.07.2014г. по гр. дело №1388/2014г. на Варненския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Твърди се, че по въпроса дали е налице лично ползване от страна на съсобственик – Ж. Ж., неоснователността на действията му и наличие на посегателство в върху процесиня имот, е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът се позовава на ТР №7/2012г. по тълк.д.№7/2012г., ОСГК. Посочва и прилага решения на ВКС.
Ответникът по касация Ж. С. Ж., [населено място], оспорва жалбата в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1912/2014г. по гр.д.№15799/14г. на Варненския районен съд. С последното са отхвърлени предявените от И. В. срещу Ж. Ж. искове с правно основание чл.109 ЗС, чл.45 ЗЗД и чл.31,ал.2 ЗС. Въззивният съд е приел, че ищцата, чиято е доказателствената тежест, не е доказала елементите на фактическия състав на чл.109 ЗС Тя претендира да бъде осъден ответникът да възстанови демонтираните от него прозорци, врати и пр. от процесния съсобствен имот, както и че с описаните в исковата молба неоснователни действия се застрашава упражняването на правото на собственост на ищцата. От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче не са установени твърдяните увреждащи имота действия на ответника, както и ползването на същия само от него.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че в касационната жалба следва да се остави без разглеждане в частта, касаеща въззивното решение, с което е разгледан иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗС. Това е така, защото цената на този иск е 1500 евро, т.е. под установения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК размер от 5000лева. При това положение касационният контрол е недопустим и не могат да бъдат обсъждани въпросите относно твърдяното ползване на имота от единия съсобственик.
В останалата част не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение. В разглеждания случай изложеното в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не може да обуслови самостоятелно приложение основанието на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото липсва формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с цитираното ТР №7/2012г.,ОСГК или сочените съдебни решения. Посоченото в изложението съставлява касационни оплаквания по смисъла на чл.281,т.3 ГПК за необоснованост на съдебния акт. Тя обаче не може да послужи като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Доколкото може да се прецизира, че се повдига въпрос за задължението на съда да обсъди гласните доказателства като прецени заинтересоваността на свидетелите, то следва да се посочи, че този въпрос също не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил гласните доказателства и е посочил в мотивите си кои факти приема за установени и кои показания не кредитира и защо. Той е съобразил установената съдебна практика, съгласно която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти като посочи кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се с оглед доказателствата по делото. По тези причини съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски за производството по чл.288 ГПК, тъй като няма данни да са направени такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на И. К. В. срещу въззивно решение 17.07.2014г. по гр. дело №1388/2014г. на Варненския окръжен съд в частта по иска с правно основание чл.31,ал.2 ЗС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата си част определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар