О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№106
С., 05.05.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 1770 по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Ц. Й. В., поставен под пълно запрещение, представляван от неговия настойник Н. В., чрез процесуалния представител адвокат П. Т., срещу определение № 193 от 14.03.2016 г. по ч.гр. д. № 141/2016 г. на Апелативен съд – В., с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение № 456/2016 г. по гр. д. № 3200/2015 г. на Окръжен съд – Варна. С последното е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на държавна такса.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима.
Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с въпроса, какви са конкретните критерии, по които се определя дали следва да бъде уважено искане за освобождаване от държавни такси на поставено под запрещение лице.
За да потвърди определение № 456 от 05.02.2016 г. по гр. д. № 3200/2015 г. на Окръжен съд – Варна , въззивният съд е съобразил имотното състояние на жалбоподателя, включващо доходи от пенсия в размер на 900 лв., влог по банкова сметка с актив 20 000 евро и три недвижими имота, притежавани в режим на СИО. Приел е, че макар и поставен под запрещение, молителят притежава достатъчно доходи, поради което не попада в кръга на лицата, които следва да бъдат освободени от заплащане на държавна такса.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение поради следното:
В мотивите си въззивният съд е извършил оценка на имотното състояние на молителя, като е приел, че последният разполага с достатъчно имущество за да заплати дължимата държавна такса по заведения от него иск. Съобразени са видът, размерът на имущество, както и фактът, че лицето е поставено под пълно запрещение. При извършената преценка съдът се е ръководил от критериите по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съобразена е установената съдебна практика, съгласно която за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса, е необходимо да се извърши преценка на имущественото му състояние, доходи, здравословно състояние, възраст и др.обстоятелства. Следва да се вземат предвид доходите /пенсия, заплата, други възнаграждения/, доходите, които могат да се реализират от несеквестируеми имущества и правата върху секвестируеми вещи и други имуществени права. Въпросът за конкретните критерии, по които се определя дали следва да се освободи от внасяне на държавна такса поставено под запрещение лице не може да обуслови прилагане хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Това е така защото нормата на чл.83,ал.2 ГПК е ясна и по прилагането и е налице постоянна съдебна практика, съгласно която поставянето под запрещение не е обстоятелство, което да обуслови приложение на други, различни критерии, в отклонение от тези по чл. 83, ал. 2 ГПК. Това обстоятелство следва да се отчита от съда наред с всички други установени факти за здравословното и имуществено състояние на лицето, в т.ч. и разходи за лечение и ежедневни грижи. За наличие на такива разходи се твърди в частната касационна жалба, без обаче да има каквито и конкретни данни по делото.
С оглед горното и приетото с ТР № 1/2009 г. по тълк.д. №1/2009 г., О., ВКС, не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 193 от 14.03.2016 г. по ч.гр. д. № 141/2016 г. на Апелативен съд -В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: