Определение №1084 от по гр. дело №4780/4780 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1084
 
 
гр. София, 26.11..2009 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                         ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                                    СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
                                                                   
                                                                                 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 863/09г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
            Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. А. от гр. В. срещу решение № 1* от 31.10.08г., постановено по в.гр.д. № 905/08г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 664 от 29.02.08г. по гр.д. № 839/07г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. А. А. против ОСЗГ- А. и О. А. иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за признаване правото й, като наследник на К. Лефтеров К. , да възстанови собствеността върху нива с площ от 4,000 дка, находяща се в землището на с. К., община А., м.”П” при посочени в решението съседи. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено наследодателят на ищцата да е владял процесния имот в продължение на 20 години и до включването на имота в ТКЗС през 1958г. да го е придобил по давност П. е също, че, представената по делото опис-декларация на наследодателя, в която са описани подлежащите на групиране в кооперативни блокове негови имоти, между които и процесния, не може да послужи като доказателство за признаване собствеността върху тях.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса дали молбите-декларации за членство в ТКЗС е годно доказателство за доказване право на собственост върху земеделски земи в производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че в случая се налице сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за доказателствата, с които може да бъде доказано правото на собственост в производството по чл. чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е от значение за изхода на спора, а в представеното от касатора влязло в сила решение от 29.01.08г. по гр.д. № 893/07г. на Софийския окръжен съд той е решен по различен начин, като е прието, че правото на собственост подлежи на доказване с молби – декларации за приемане в ТКЗС и декларации за притежавани непокрити недвижими имоти, въз основа на които е изготвян емлячният регистър. Представеното от касаторката решение от 15.11.07г. по гр.д. № 534/07г. на РС- Д. няма данни да е влязло в сила, а и същото няма отношение към поставения въпрос, поради което позоваването на същото е неоснователно.
С оглед изложеното подадената от Н. А. А. касационна жалба следва да се допусне до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 31.10.08г., постановено по в.гр.д. № 905/08г. на Варненския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар