О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1088
гр. С., 18.11.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 677/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Ч. от[населено място], Благоевградска област срещу въззивно решение № 27 от 09.02.10г., постановено по в.гр.д.№ 291/08г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е допусната делбата на недвижим имот с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 1112 от 07.01.08 г., постановено по гр.д.№ 682/06г. на Разложкия районен съд и вместо него е допуснал да се извърши съдебна делба на дворно място в[населено място], Благоевградска област, ведно с построените в него жилищна сграда и селскостопански постройки между Е. Б. П., Я. Б. Т. и Г. Б. Ч. при равни квоти.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че тримата съделители са преки низходящи на Б. Ч., починал през 1977г., и М. Ч., починала през 1996г., както и че техният баща е придобил по време на брака му с тяхната майка дворно място в[населено място], за което през 1936г. са били отредени два парцела – Х-1642 с площ от 400 кв.м. и ХVІІ-1644 с площ от 410 кв.м., като в първия имот съпрузите са построили процесната жилищна сграда, впоследствие пристроена и ремонтирана, а вторият парцел, по силата на договор за доброволна делба от 1988г., сключен между четиримата наследници на Б. Ч., е поставен в дял на Я. Т. . По последващия план от 1991г. двата парцела са отразени в общ имот пл.№ 259 в кв.59, за който е отреден парцел VІ с площ от 780 кв.м., като през 2008г. от него отново са образувани два урегулирани имота, идентични с тези по плана на селото от 1936г.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесният имот (УПИ VІ-259, идентичен с парцел Х-1642 по плана от 1936г.), ведно с построената в него жилищна сграда, е придобит от родителите на съделителите в режим на съпружеска имуществена общност съгласно чл.13, ал.1, вр. с чл.103 СК от 1968г./отм./ и понастоящем е съсобствен между тях при равни права. Възражението на ответника Г. Ч., че е придобил имота по давност е прието за неоснователно по съображения, че същият е бил само държател на частите на своите сестри и по делото не е установено да е променил своето отношение към имота като го завладее целия за себе си и това негово намерение да е достигнало до знанието на останалите сънаследници.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че с решението си въззивният съд се е произнесъл по въпросите за действието на придобивната давност; следва ли решението да има мотиви по отношение на всички ответници по иска ( по отношение съпрузите на жалбоподателя и на Я. Т.) и дали само наследяването по закон съставлява правно основание на съсобствеността, чието прекратяване се иска с делбата. Поддържа се, че първият въпрос е решаван е противоречиво от съдилищата, вторият е решен в противоречие с практиката на ВКС, а третият е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по жалбата Е. Б. П. счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане, а останалите ответници не са взели становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касотора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства (ТР № 1/09г. на ОСГТК).
В разглеждания случай по първия поставен от касатора правен въпрос въззивния съд не е взел становище и същият не обуславя изхода на спора, тъй като по делото не е имало спор, че процесният имот е принадлежал на бащата на съделителите. Същото важи и за останалите два въпроса, тъй като първият от тях се отнася за страни, който не са обжалвали решението и няма отношение към правата на касатора и доколкото в решението си въззивният съд никъде не е приел, че съсобственост може да възникне само от наследяване по закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК други конкретни въпроси не са поставени, а вместо това са направени общи касационни оплаквания, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл.288 ГПК.
С оглед на казаното подадената от Г. Б. Ч. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 09.02.10г., постановено по в.гр.д.№ 291/08г. на Благоевградския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: