О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 10.01.2017 г.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова т. д. № 61153 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. Н., чрез адвокат М. К., АК-В., срещу въззивно решение № 97/11.02.2016г., постановено по т.д. № 1743/2015г. по описа на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се обоснова в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпроса: „Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1 ГПК вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението по реда на чл. 418 ГПК вр. чл. 417 ГПК.“ По този въпрос се подържа произнасяне в противоречие разясненията, дадени с т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2014 г., ОСГТК. Основанието по чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК се поддържа с въпроса: При обявяване предсрочна изискуемост на договор за банков кредит, следва ли правото по чл. 60, ал.2 ЗКИ да се упражнени спрямо поръчителя с оглед ангажиране отговорността му, или е достатъчно упражняването му по отношение на главния длъжник. Следва ли кредиторът да е уведомил и поръчителя за обявената предсрочна изискуемост, преди подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.418 вр. чл. 417,т.2 ГПК и чл.60,ал.2 ЗКИ, за да е изискуемо вземането по отношение на поръчителя, ако в договора за поръчителство има изрична разпоредба. Приложени са решение № 224/2015г. по т.д. №232/2015г. на Апелативен съд – П., решение № 267/2015 г. по т.д. № 383/2015 г. на Апелативен съд – В. и решение № 653/2014г. по гр.д. № 889/2014 г. на Апелативен съд – П.. Касаторът поддържа отделно, че последните два въпроса са и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, обосновавайки основанието по чл. 280 , ал. 1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба – „Р. (България)“ ЕАД, [населено място] е подал писмен отговор, в който сочи, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, включително с оглед критерия за цена на иска съобразно чл. 280, ал.2, предл.2 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С въззивното решение е потвърдено в обжалваната му част решение № 3568/2015 г. по гр.д. № 17610/2013 г. на Варненския районен съд. С последното частично е уважен установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, за съществуване на парично вземане, предявен от „Р. (България)“ ЕАД против В. А. Н., като поръчител на Я. В. С. по договор за потребителски кредит от 15.12.2010г. Искът е уважен за сумата от 14941,88 лева от претендираните 20285.04 лева, изискуема главница, ведно със законната лихва от 21.08.2013г. и сумата 1240.75 лева, наказателна лихва за периода 05.10.2012 г. – 20.08.2013 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №7247/26.08.2013 г. по ч.гр.д. № 12393/2013г. на ВРС. Въззивният съд е приел, че по силата на договор за потребителски кредит от 15.12.2010г. банката е предоставила на кредитополучателя Я. В. С. сумата от 23 000 лева с краен срок на погасяване 05.12.2020г. Вземането е обезпечено с договори за поръчителство с В. А. Н. и С. В. С.. Кредитът, ефективно усвоен на 21.12.2010 г., не е погасяван от длъжника, считано от датата на частичното изпълнение на задължение с падеж 05.09.2012 г., поради което е обявен за предсрочно изискуем със съобщение до главния длъжник, получено на 30.04.2013 г. По силата на чл.12.3 от договора, банката е следвало да уведоми поръчителя В. А. Н. за настъпилата предсрочна изискуемост. По делото е установена неавтентичност на приложената обратна разписка. Уведомяването на поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост обаче не влияе на изискуемостта на вземането. Отговорността на поръчителя е акцесорна спрямо тази на главния длъжник, поради което изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост, следва да се отправи към главния длъжник. След като изявлението на банката до главния длъжник е получено преди датата на заявлението по чл.418 ГПК вр. чл. 417, ал. 2 ГПК (23.08.2013 г.), то срокът по чл.147, ал. 1 ЗЗД е спазен и кредиторът не е загубил правото си на иск спрямо поръчителя.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че не са налице сочените основания на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от касатора първи въпрос е неотносим. Това е така защото в обжалваното решение не е прието, че банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем с изявление до главния длъжник и въпреки това поръчителят отговаря солидарно. Прието е, че изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по чл.60,ал.2 ЗКИ е отправено и получено от кредитополучателя на 23.08.2013г. – преди подаването на заявление по чл.418 ГПК. След като главният длъжник е уведомен преди подаване на заявлението, то вземането по процесния договор за потребителски кредит е предсрочно изискуемо, считано от тази дата. Приетото е в съответствие с разясненията на т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2014 г., ОСГТК. Поставените втори и трети въпрос се отнасят до обуславящите изхода на делото изводи относно отговорността на поръчителя в контекста на упражненото спрямо главния длъжник право по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, както и до правните последици от неизпълнение на поетото спрямо поръчителя задължение за уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост. Касаторът поддържа, че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по тези въпроси, обосновавайки основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с приложените съдебни решения. Съобразно т. 3 на ТР №1/2010 г. по тълк.д. №1/2009г., ОСГТК, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК правният въпрос трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на съда, което не е задължителна практика по смисъла на т.1 на цитираното тълкувателно решение. Касаторът следва да представи доказателства, че решението е влязло в сила, като наличието на задължителна практика по релевирания въпрос е пречка за допускане касационно обжалване на това основание. За решения № 653/2014г. по гр.д.№889/2014г. и № 224/2015г. по гр.д.№232/2015г. на Пловдивски окръжен съд, няма данни да да са влезли в сила. Приетото с решение №267/2015г. по гр.д.№ 383/2015г. на Варненския апелативен съд не може да обуслови прилагане основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. По поставените втори и трети въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. С т.18 от ТР№ 4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2014 г., ОСГТК, ВКС се прие, че при вземане произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брои вноски или при други обстоятелства, кредитът става предсрочно изискуем, след като банката упражни правото си да го направи предсрочно изискуем и обяви това на длъжника. След приемане на това ТР с решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ВКС по реда на чл.290 ГПК е прието, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Поддържаната от касатора теза, че е необходимо предсрочната изискуемост да се обяви и спрямо поръчителя, т.е. датата на упражняване правото по чл. 60, ал. 2 ЗКИ спрямо поръчителя да е началната дата на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, предпоставя различен падеж на задължението спрямо главния длъжник от една страна и поръчителя от друга. Последното би влязло в противоречие с приетото в решение № 225/2016 г по т.д. № 3696/2014 г., ВКС, I т.о., че изискуемостта на задължението не би могла да бъде с различен за длъжника и за поръчителя момент. С оглед изложеното следва да се приеме, че дори да има противоречива незадължителна практика на съдилищата, то при наличие на задължителна такава, която в случая е съобразена, не може да се обоснове специалната предпоставка на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В разглеждания случай не е налице нито неясна правна норма, по приложението на която липсва задължителна практика, нито пък е налице необходимост от промяна на формираната до момента задължителна практика, поради което не е налице и основанието на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство на ответната страна следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение, в размер на 570 лева, съгласно Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 97/11.02.2016г., постановено по в.т.д. № 1743/2015г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. А. Н., [населено място], да заплати на „Р. (България)“ ЕАД, седалище [населено място], разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 570 /петстотин и седемдесет/ лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: