Определение №11 от по гр. дело №937/937 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
                                                      №.11
 
                                 гр. София, 06.01.2010 год.
 
                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и девета година, в състав:
                                                                      
                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                           СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като  разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 937 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищците Й. Г. Р. и М. В. Ч., двете от гр. Б., обжалват в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 20.05.2009 год. по гр. д. № 1230/2008 год. на Б. окръжен съд. С него при повторното разглеждане на делото, след обезсилване на предходното му решение, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която исковете им за собственост против Р. Р. са били уважени и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил иска на Й. Р. за собственост на 1/6 ид. ч. и иска на М. Ч. за собственост на 1/18 ид. ч. от описаните три земеделски имота в землището на гр. Б., на основание наследство и възстановяването им по ЗСПЗЗ. В останалите части първоинстанционното решение е обезсилено със същото въззивно решение.
Като основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, касаторите сочат тези по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, по подробните съображения в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приподписано от пълномощника им адв. Ем. Я. Представена е и цитираната съдебна практика.
Ответникът Р. Р. , чрез пълномощника му адв. И, в представения писмен отговор оспорва на първо място допустимостта на касационното обжалване, с оглед наличие на обжалваем интерес по делото под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 1 000 лв. На второ място, оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на решението и евентуално поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като е налице пречка за това – хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед обжалваем интерес по делото под 1 000 лв.
Установено е по делото от представените удостоверения за данъчната оценка на спорните земеделски имоти, че същата е далеч под 1 000 лв. Това обстоятелство не е и спорно, с оглед изложените съображения в тази насока от самите касатори.
Въпрос за цената на иска, посочена от ищците, не е бил повдиган в хода на производството. А същата, по искове за собственост, какъвто е предявеният, се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното парво. И тъй като спорните имоти са имали данъчна оценка, то и неоснователно се поддържа от касаторите становище, че обжалваемият им интерес се обуславя от пазарната оценка на имотите, за която са представили експертна оценка. Действително, в закона не се съдържа определение на понятието „обжалваем интерес”, по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, но нелогично е поддържаното от касаторите становище за определянето му от пазарната, а не от данъчната оценка на имотите, освен ако не се възприеме целта за преодоляване забраната за касационно обжалване на решението поради обжалваемия интерес под предвидения размер от 1 000 лв. И тъй като законът, в чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК използува и двете понятия при определяне размера на цената на иска, която съгласно чл. 68 ГПК представлява паричната оценка на предмета на делото, то следва да се приеме, че и понятието „обжалваем интерес” се определя по този начин, тъй като друго не е посочено. И след като до настоящия момент не е повдиган въпрос за друга цена на иска, то с оглед на едно от основните начала в гражданския процес за равенство на страните – чл. 9 ГПК е недопустимо да се обсъжда друг, различен от заявения вече от самите ищци, обжалваем интерес от решаване на делото от касационната инстанция, въз основа на представените с касационната жалба и изложението доказателства за пазарна оценка на имотите – експертни оценки. В този случай другата страна би била поставена в невъзможност да оспори същите, тъй като по този въпрос съдът се произнася в закрито заседание, в което не се събират доказателства.
Поради изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е постановено по дело с обжалваем интерес под 1 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане, а производството бъде прекратено.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И
 
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Й. Г. Р. и М. В. Ч., двете от гр. Б., касационна жалба против въззивното решение № 141 от 20.05.2009 год. по гр. д. № 1230/2008 год. по описа на Б. окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА настоящето производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар