О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№111
гр. София, 27.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2518/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. срещу въззивно решение № 18 от 17.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 29/2017 г. на Ямболския окръжен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 564 от 08.11.2016 г. по гр. д. № 1399/2011 г. на Ямболския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма], [населено място] и Л. Д. И. /конституирана на мястото на починалия ответник Д. Я. Д./ искове с правна квалификация чл. 33, ал. 2 ЗС за признаване правото на ищците на изкупуване на 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.13, с площ от 31.62 кв.м и 1/3 ид.ч. от 31.62/100 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.12 с площ от 31.62 кв.м. по нотариален акт, а по кадастрална скица с площ от 100 кв.м., находящи се в [населено място], [улица], при условията на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 5/2009 г., сключен между Д. Я. Д., в качеството му на продавач и [фирма], в качеството му на купувач.
По делото е установено, че на К. Я. Д., чийто наследници са ищците в първоинстанционното производство и на първоначалния ответник Д. Я. Д. е възстановено правото на собственост върху магазин с площ от 63.25 кв.м в [населено място] на [улица] като делът на първия е 2/3 ид.ч., а на втория-1/3 ид.ч. По време на съдебния процес за възстановяване на собствеността [община] е провела конкурс за продажба на магазина, като за купувач е избран [фирма], който впоследствие го е продал на Д. К. Х.. По гр.д. № 1211/03 г. по описа на Ямболския районен съд, последната е осъдена да предаде на ищците владението върху магазина. Междувременно магазинът е преустроен, като са обособени два самостоятелни обекта -единият с идентификатор 87374.538.148.1.13 с площ от 31.62 кв.м., а другият- с идентификатор 87374.538.148.1.12 с площ от 31.62 кв.м. С нот. акт № 9/07 г. [фирма] е продал на [фирма] 55/87 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.12, представляващ търговски обект с площ от 87 кв.м, преустроен от бивши апартамент № 2 и част от магазин, находящ се в [населено място] на [улица]. С нотариален акт № 4/09 г. Я. К. Д. е дарил на Г. С. Х. 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.13 с площ от 31.62 кв.м и 1/6 ид.ч. от 31.62/100 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.12. Тази сделка е обявена за недействителна на основание чл. 76 ЗН с влязло в сила решение по в. гр.д. № 322/2014 г. г. на Ямболския окръжен съд. С нотариален акт № 5/09 г., Д. Я. Д. е продал на [фирма] собствената си 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.13 с площ от 31.62 кв.м и 1/3 ид.ч. от 31.62/100 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.538.148.1.12., като в нотариалното дело липсва отразяване, че останалите съсобственици са били поканени да купят имота преди извършване на сделката и същите да са отказали. С нотариален акт № 30/2011 г. [фирма] е продало на Г. С. Х. закупената 1/3 ид.ч. от двата самостоятелни обекта. Тази сделка е обявена за нищожна с влязло в сила решение на Ямболския районен съд по гр.д.№ 403/2014 г. В покана от 23.09.2009 г. от [фирма] и Г. С. Х. до ищците е посочено, че всички са съсобственици на недвижим имот – магазин от 63.25 кв.м и тъй като към този момент имотът е преустроен и разделен на две равни части, като едната половина е включена към лично притежаван от подателя на поканата имот и е отправено предложение ищците да влязат във владение и да ползват имота, представляващ магазин от 31.62 кв.м, който е „точно половината от имота” и съответства на техния дял в съсобствеността. Тримата ищци са отговорили на поканата с нотариално заверен отговор от 05.10.2009 г., в който са заявили, че са били удивени от факта, че подателят й е собственик на 1/2 ид.ч. от имота. В нотариална покана от ищеца Д. К. Д. до Д. Я. Д. и Я. К. Д. от 09.04.2009 г. се сочи, че от странични лица е научил, че или са продали, или са в преговори за продажба на техните идеални части от имота на трето лице. От събраните по делото гласни доказателства е установено, че към 2009 г. ищците са имали достатъчно данни за процесната прехвърлителна сделка.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците не са спазили двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС за предявяване на исковете за изкупуване. Прието е, че от данните по делото може да бъде направен категоричен извод, че ищците са узнали за процесната сделка най-късно към м.октомври 2009 г., когато приобретателят по сделката е заявил собственическите си претенции върху имота спрямо ищците въз основа на нея, възприети по същия начин от тях, като за конкретните параметри на сделката те са могли да направят справка в имотния регистър с оглед неговата публичност и възможността да се направи справка за вписване на сделките по отношение на конкретен недвижими имот и физическо лице. Изложени са и съпътстващи мотиви, че в петитума на исковата молба се претендира изкупуване по сделката по нотариален акт № 30/2011 г., но не е заявена претенция за изкупуване по сключената с нот.акт № 5/09г. сделка, която е въведена като предмет на спора с молба вх. № 1065/08.08.2011 г., към която дата несъмнено е изтекъл двумесечния преклузивен срок по чл.33, ал.2, като към момента на депозиране на обсъжданата исковата молба ищците са знаели за сделката от 2009 г., тъй като тя е посочена в обстоятелствената част на първоначалната искова молба.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси, които според касаторите са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд произнесъл в отклонение от задължителната съдебна практика, както и в противоречие с други влезли в сила съдебни решения, респ. произнасянето на касационния съд по тях би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- допълнителни основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са следните: 1.Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност, въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и следва ли въззивната инстанция да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните; 2. Ако прехвърлителната сделка е вписана в Агенция по вписванията – имотен регистър, следва ли да се приеме, че всички граждани, включително и ищците знаят за нея, респективно срокът за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС тече от вписването; 3. Какъв трябва да бъде характерът на информацията, достигнала до ищците, за да се приеме, че същите знаят за сключената сделка на разпореждане между сънаследника си Д. Я. Д. и [фирма], за да започне да тече 2-месечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Ответниците по жалбата [фирма] и Л. Д. И. са депозирали по реда на чл. 287, ал.1 ГПК отговори, с които изразяват становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендират присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касаторите на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, обусловил правните изводи на въззивния съд по спорния предмет /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/, при което произнасянето на въззивния съд по него е в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. в противоречие с друго влязло в сила съдебно решение или произнасянето на касационната инстанция по този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторите са длъжни да формулират този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационното обжалване в случая не са налице.
С оглед предмета на спора и поставените в основата на обжалваното въззивно решение правни мотиви, формулираният от касаторите процесуален въпрос няма обуславящо за спора значение и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според т.1 от цитираното тълкувателно решение, съдържащо задължителни указания относно обуславящия изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, които се преценяват от касационния съд едва в стадия на разглеждане на касационната жалба- в случай, че същата бъде допусната до разглеждане. Правният въпрос, който обуславя допускането на касационното обжалване, следва да е принципен и насочен към установяване на действителния смисъл и съдържание на приложима по делото материалноправна или процесуалноправна норма, която въззивният съд е приложил или е игнорирал при формулиране на правните си изводи. Доколкото поставеният от касаторите въпрос не отговаря на тези изисквания, тъй като е свързан с твърдения за пороци на обжалваното въззивно решение поради допуснати от съдебния състав съществени процесуални нарушения при неговото постановяване, същият не е годен да обуслови извод за наличие на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, ангажиращи компетентността на касационната инстанция по спора. Въпросът е поставен във връзка с оплакването на касаторите, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК, без мотивирано да се произнесе по доводите и оплакванията във въззивната жалба, както и да извърши собствена надлежна преценка на всички събрани по делото доказателства съобразно чл.236, ал.2 ГПК, и като резултат е формирал неправилен извод, че не е спазен 2-месечния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС от узнаване за разпоредителната сделка извършена с нотариален акт № 5/2009 г. като е приел, че ищците са узнали за сделката още 2009 г., а не на сочената от тях дата 22.02.2011 г. Действително, разпоредбата на чл. 272 ГПК не освобождава въззивната инстанция като инстанция по същество, чиято правораздавателна дейност е решаваща, от задължението й да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, в конкретния случай обаче, макар и Ямболският окръжен съд да е посочил, че препраща към мотивите на районния съд, въззивното решение съдържа собствен анализ на събраните пред първата инстанция доказателства, въз основа на които е формиран самостоятелния извод, че не е спазен 2-месечния преклузивен срок за предявяване на иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС от узнаване за разпоредителната сделка извършена с нотариален акт № 5/2009 г. В този смисъл произнасянето по посочения процесуалноправен въпрос е съобразено със задължителната съдебна практика, а преценката за обосноваността на формираните фактически изводи и за съобразяването на правните изводи на въззивния съд с приложимия материален закон се извършва не в настоящата фаза на касационното производство, а при разглеждане на касационната жалба по същество /т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК/.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по отношение на втория поставен въпрос, отнасящ се до значението на вписването на разпоредителната сделка, което има оповестително действие за третите лица, във връзка с фактическото узнаване за извършената сделка и срокът за предявяване на иска за изкупуване. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства може да бъде направен категоричен извод, че ищците са узнали за процесната сделка най-късно към м. октомври 2009 г., когато приобретателят по сделката е заявил спрямо тях собственическите си права върху имота, както и че за параметрите на сделката са могли да направят справка в имотния регистър. Прието е също така, че първоначално заявената претенция е срещу сделката обективирана в нотариален акт № 30/2011 г., докато претенция за изкупуване по сделката, сключена през 2009 г., е въведена като предмет на спора с молба от 08.08.2011 г., към която дата несъмнено е изтекъл двумесечния преклузивен срок по чл.33, ал.2, тъй като към момента на депозиране на обсъжданата исковата молба ищците са знаели за сделката от 2009 г. и тя е посочена в обстоятелствената част на първоначалната искова молба. С оглед изложените мотиви на въззивния съд, формулираният въпрос не е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело, тъй като се отнася само до първото съображение на съда за отхвърлянето на иска, в смисъл, че от момента на вписването обективно за съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 ЗС, съществува възможност да узнае и всички условия на сключения договор за покупко-продажба, тъй като последният е от категорията на сделките, подлежащи на вписване, а самото вписване има оповестително действие. Така приетото от съда изцяло кореспондира с константната съдебна практика, включително и цитираната и приложената от касаторите такава, поради което противоречие с нея не е налице. По отношение на второто съображение на съда, посочено по-горе, никакъв правен въпрос не е формулиран.
Последният поставен въпрос относно това какъв трябва да бъде характерът на информацията, достигнала до ищците, за да се приеме, че същите знаят за сключената сделка на разпореждане и могат да упражнят потестативното си право по чл. 33, ал. 2 ЗС, не е обсъждан в мотивите на въззивния съд, поради което и не представлява общо основание за допускане на касационната обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдебната практика, с която решението е съобразено, безпротиворечиво приема, че моментът на узнаването е моментът на фактическо узнаване за продажбата, но не и моментът на узнаване на всички условия на сключената сделка. В допълнение следва да се посочи, че по отношение на този въпрос, касаторите не обосновават и наличието на допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Не са изложени твърдения за наличие на хипотезата за изменение на тълкуването на дадена правна норма, а в случай, че липсва тълкуване на правната норма, не се обосновава дали тя е непълна, неясна или противоречива.
Предвид гореизложените съображения, не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата [фирма] и Любов Д. И. направените от тях разноски в настоящото производство в размер на 2000 лв. за първия ответник и 1200 лв. за втория.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 18 от 17.03.2017 г., постановено по в. гр. д. № 29/2017 г. на Ямболския окръжен съд.
О с ъ ж д а М. Н. Д., Д. К. Д. и П. К. Д. да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, а на Л. Д. И. от [населено място] сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за касационната инстанция.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: