О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1155
гр. София, 13.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1079/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 117 от 30.06.11г., постановено по в.гр.д.№ 234/11г. на Ямболския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 15 от 27.04.10. по гр.д.№ 310/10г. на Тополовградския районен съд и вместо него е допуснал да се извърши съдебна делба между Я. С. А. и Н. С. Н. на масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., построена в УПИ ІV-1659 в кв.101 по плана на [населено място] при квоти 5/6 ид.части за първата и 1/6 ид.част за втория съделител.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на родителите на страните С. Н. С., починал през 1998г. и З. Я. С., която с нот акт № 118/10г. е дарила собствените си 4/6 ид.части от него на дъщеря си Я. А.. Във връзка с възражение на ответника, че е придобил правото на собственост върху жилищната сграда по давност е прието, че тя му е била предоставена за живеене от неговите родители след като е сключил граждански брак през 1986 г., поради което до смъртта на своя баща същият е бил само държател на имота, а не негов владелец. Прието е също, че в отношенията между сънаследници презумпцията по чл.69 ЗС не намира приложение и че при липсата на данни ответникът да предприел действия, които да отричат правата на останалите наследници върху техните части и това да е достигнало до тяхното знание, правоизключващото съсобствеността възражение се явява неоснователно.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за правото на собственост и неговото придобиване на оригинерно основание, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата счита, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не могат да се отнасят за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба ( ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1).
В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос (поставеният въпрос е твърде общ), по който се е произнесъл въззивният съд и не се позовава на противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС, нито е представил незадължителната такава, с която твърди че е налице противоречие. Позоваването на противоречие между първоинстанцинното и въззивното решение е също неоснователно, тъй като те са постановени по едно и също дело и първото не е влязло в сила (срв. дадените в т.2 на посоченото тълкувателно решение разяснения), а във връзка с третото основание за допускане на касационно обжалване релевантни доводи не са изложени и същото в случая не е налице.
С оглед на казаното подадената от Н. С. Н. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 117 от 30.06.11г., постановено по в.гр.д.№ 234/11г. на Ямболския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: