Определение №116 от 27.5.2016 по ч.пр. дело №2149/2149 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 116

София, 27.05.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.05.2016 две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч.гр.дело № 2149 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3746 от 07.04.2016 г., подадена от Х. А. Р. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. К. срещу определение № 49 от 22.03.2016г. на Върховния касационен съд, IІ г.о., постановено по гр.д. № 37/2016г. по описа на съда, с което е отменено, на основание чл.253 от ГПК, протоколно определение от съдебно заседание на 16.02.2016г., с което е даден ход на устните състезания същото дело, оставена e без разглеждане молба с вх.№12843 от 29.10.2015г. за отмяна на влязло в законна сила решение №1344 от 15.07.2015г. на Окръжен съд-Пловдив, постановено по в.гр.д.№2241/2013г. по описа на същия съд и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.Навеждат се доводи, че съставът на ВКС неправилно е приел, че не е налице новооткрито писмено доказателство.
Ответниците по жалбата А. М. С., Й. М. С., Т. М. Р. и Д. М. С., в писмения си отговор, депозиран чрез процесуалния им представител адв.С. Н., изразяват становище, че жалбата е неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение. Твърдят, че представеното от молителя доказателство няма характер на „ново“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК,като претендират разноски.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното решение №170 от 30.05.2013г. по гр.д.№1392 от 2012г. на РС-Асеновград, с което е отхвърлен предявеният от молителя и лицата А. А. М., Н. А. Р., В. А. Ч., В. Д. С. и Р. Д. И. против А. М. С., Й. М. С., Т. М. Р. и Д. М. С. иск с правна квалификация чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ-за установяване, че към момента на масовизацията наследодателят на ищците А. А. Р. е бил собственик на имот с площ 5.3 дка в землището на [населено място], м. „К.“, представляваща имот №035045 по плана на землището на селото.
С определението си, предмет на настоящата частна жалба, ВКС, състав на второ гражданско отделение, е приел, че подадената молба за отмяна на горепосоченото влязло в сила решение, е процесуално недопустима, тъй като молителят изобщо не е изложил фактически твърдения, които да квалифицират представеното писмено доказателство-Постановление №344/28.04.2015г. на Върховна касационна прокуратура като „новооткрито“ по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Нещо повече-в проведеното на 16.02.2016г. открито заседание по делото пред ВКС процесуалният представител на молителя е заявил, че именно този документ е бил представен като доказателство пред въззивния съд в производството, по което е постановено влязлото в сила решение, но не е бил приет.
Настоящият състав на ВКС, II г.о., приема следното:
Производството за отмяна на влезли в сила решения е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в чл. 303, ал. 1 ГПК предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. Основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи, въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото /ТР №138 от 01.12.1967г. по гр.д.№106/1967г. на ВС, ОСГК/. Видно от протокола от проведеното на 14.05.2015г. заседание по в.гр.д.№2241/2013г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, адв. К., като пълномощник на въззивника Х. Р. е направил искане за приемане като писмено доказателство на цитираното Постановление на ВКП №344/28.04.2015г., а в откритото съдебно заседание, проведеното на 16.02.2016г. по гр.д.№37/2016г. на ВКС изрично е признал обстоятелството, че е разполагал с документа, въз основа на който иска отмяна на влязлото в сила решение. Обстоятелството, че молителят е знаел за съществуването на посочения документ и е разполагал с него още в производството пред въззивната инстанция, изключва той да има характер на „новооткрито“ доказателство по смисъла на процесуалния закон.
С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи на ответниците направените от тях разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за което е направено своевременно искане с отговора на частната жалба и са представени надлежни доказателства.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 49 от 22.03.2016 г. на Върховния касационен съд, II г.о. постановено по гр.д. № 37/2016 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Х. А. Р., на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на ответниците А. М. С., Й. М. С., Т. М. Р. и Д. М. С. направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 200 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар