О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1162
гр. София, 21.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1055/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Т. от гр. С. срещу въззивно решение от 20.12.08г., постановено по гр.д. № 2279/07г. на Софийския градски съд, ІІг г.о. по извършване на съдебна делба с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от № 173 от 21.09.06г. по гр.д. № 11057/00г. на Софийския районен съд, 55 с-в, с което на основание чл.288, ал.1 ГПК/отм./ е изнесен на публична продан недвижим имот – апартамент № 83 с площ от 42, 04 кв.м., находящ се в гр. С., ж.к.”Д”, бл.1, ет.5, като е отхвърлена претенцията на А. В. Т. за възлагане на жилището на основание чл.288, ал.3 ГПК/отм./.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че в случая не е налице нито една от посочените в чл.288, ал.3 ГПК/отм./ предпоставки за възлагане на имота в дял на жалбоподателката, тъй като същата притежава права върху него не по наследяване, а по силата на прехвърлителна сделка, както и че притежава друго жилище и не е живяла в процесното.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса към кой момент следва да се извърши преценка дали един имот е изцяло сънаследствен – към момента на първоначалното възникване на съсобственост върху него или се вземат предвид и настъпили впоследствие (преди предявяването на иска за делба) юридически факти, както и по въпроса дали право на възлагане има всеки съделител или само наследник, които са от значение за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Точното прилагане на закона и развитието на правото по чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая никакви доводи в посочените насоки не са изложени, поради което следва да се приеме, че и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице. Освен това във връзка с поставените от касаторката въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредба, съществува съдебна практика, вкл. задължителен тълкувателен акт (ТР № 1/04г. на ОСГК на ВКС) и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго.
С оглед изложеното подадената от А. В. Т. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото ответникът по жалбата И. Д. А. има право на разноски за настоящото производство, но в случая такива не следва де се присъждат, тъй като липсват данни да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 20.12.08г., постановено по гр.д. № 2279/07г. на Софийския градски съд, ІІг г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: