О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1172
гр. София, 22.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1093/09г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. К. С. от гр. С. и С. К. С. от гр. Б. срещу въззивно решение от 30.06.09г., постановено по в.гр.д. № 296/09г. на К. окръжен съд с оплаквания за неправилност, поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 11.06.07г., постановено по гр.д. № 974/07г. на К. районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. В. Г. (починала в хода на процеса и заместена от своите наследници по закон О. С. и С. С. )против ОСЗГ-с. Невестино, К. област иск с правно основание чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ да бъде признато за установено правото на наследниците на В. Н. П. , починал през 1933г., да възстановят собствеността си по отношение на недвижими имоти – гора с площ от 6, 000 дка, находяща се в землището на с. П., К. област, м.”Ч”, гора с площ от 3, 600 дка и гора с площ от 1,000 дка, находящи м.”К”, гора с площ от 2, 800 дка и гора с площ от 1,000 дка, находящи се в м.”П”, както и гора с площ от 4,000 дка в м. “Я”, всички в землището на с. Р., К. област.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по делото не е установено наследниците на В. П. да са били собственици на процесните имоти към момента на обоществяването им, тъй като представеното по делото удостоверение № 52 от 22.10.07г., издадено от кметското наместничество на с. Б., че съгласно данъчен регистър за непокрити земеделски имоти от 1949т. на наследниците на същия са записани гора от 1, 5 дка в м.”Г” и гора от 1,5 дка в м.”К”, в землището на с. П., гора от 2, 8 дка м.”П”, гора от 1, 6 дка в м.”Ч” и гора от 1,3 дка в м.”К”, трите в землището на с. К. и гора с площ от 3, 5 дка в м.”Я”, в землището на с. Р. не доказва правото им на собственост, тъй като описаните в удостоверението имоти се различават по площ и местонахождение от описаните в исковата молба имоти. Във връзка с направеното от пълномощника на ищците пред въззивния съд уточнение на иска, а именно че претенцията се отнася за посочените в цитираното удостоверение имоти, съдът е приел, че с него в действителност пред въззивната инстанция се предявява нов иск, което е недопустимо.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, касаеща изменението на иска пред въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
В случая жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, респ. на ВС приети при действието на ЗСВ), поради което основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото същите се позовават на ТР № 32 от 1955г. на ОСГК на ВС, служещо за ръководство на съдилищата, следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същите биха били налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
В разглеждания случай касаторите не са посочили конкретен обуславящ изхода на спора въпрос, които в посоченото тълкувателно решение е решен по друг начин, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат останалите предпоставки за допускане на такова. Освен това тълкувателното решение се отнася до въпроса за изменението на иска пред първоинстанционния съд при връщане на делото от втората инстанция за ново разглеждане, поради което няма отношение към нястоящия случай. Ето защо и това основание за допускане касационно обжалване не е налице.
С оглед изложеното подадената от О. К. С. и С. К. С. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 30.06.09г., постановено по в.гр.д. № 296/09г. на К. окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: