О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1177
гр. София, 10.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 800/10г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. В. и Х. Б. В. от[населено място] срещу въззивно решение от 26.02.10г., постановено по гр.д.№ 5901/09г. на Софийския градски съд, ІVв състав с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 06.04.09 г. по гр.д.№ 14314/07г. на Софийския районен съд, 38 с-в, с което са отхвърлени исковете на Б. Д. В. и Х. Б. В. против С. А. П., Х. А. Т. и А. А. М. за признаване за установено, че ищците са собственици на УПИ ХХІІІ-488 от кв.65 по плана на[населено място], кв.Б. с площ от 1088 кв.м. и за осъждане на ответниците да премахнат оградата, препятстваща достъпа до този имот на основание чл.109 ЗС. Първата ответница е починала в хода на процеса и е оставила за свои наследници по закон Б. М. П., както и Х. А. Т. и А. А. М..
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците в първоинстанционното производство не са доказали да са собственици на процесния имот, тъй като и техният праводател не е бил негов собственик, доколкото замяна, осъществена с решение на Т. комисия по протоколи от 05.05.1954г. и 08.10.1954г., от която същият черпи права върху имота, е нищожна поради незаконен състав на комисията (при вземане на решението по първия протокол не е участвал кметът на общината, а по втория – околийски агроном или такъв на държавна служба, както и народен съдия). Прието е също, че имотът е бил освободен от отчуждаване по ЗОЕГПНС и държавата не е била негов собственик, за да се разпорежда с него, както и че праводателят на ищците не е придобил 282 кв.м. от имота по регулация, тъй като те следват действителния му собственик, нито че е придобил 656/1088 кв.м. по давност поради липса на намерение за своене.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивното решение противоречи с практиката на ВКС по приложението на чл.109 ЗС, чл.3, ал.1 ЗТПС, чл.134, ал.2 З. /отм./, чл.77 ЗС, чл.1 З., чл.157, ал.3, чл.188 и чл.205 ГПК /отм./, както и че правилното и законосъобразно разрешаване на настоящия спор е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки за това.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е: 1. решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3.от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно дадените с ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.1 задължителни разяснения посочването на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора и същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС не разполага с правомощия да извлича тези въпроси от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба, а може единствено да ги уточни.
В разглеждания случай жалбоподателите не са посочили конкретните, обуславящи изхода на спора правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд и които са решени в противоречие с посочената от него задължителна и незадължителна съдебна практиката на ВС и ВКС, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не дължи произнасяне в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Непосочването на обуславящия изхода на спора правен въпрос (същият може да бъде и повече от един) е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота следва де се отбележи противоречие на обжалваното решение с ТР № 2/91г. и № 1/95г. на ОСГК на ВС, както и представената незадължителна съдебна практика на ВС и ВКС не е налице, а във връзка с последното основание за допускане на касационно обжалване релевантни доводи не са изложени (касаторите се позовават на голямата обществена значимост на правото на собственост и конституционната гаранция за нейната неприкосновеност).
С оглед на казаното подадената от Б. Д. В. и Х. Б. В. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях в настоящото производство разноски в размер на 1000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение от 26.02.10г., постановено по гр.д.№ 5901/09г. на Софийския градски съд, ІVв състав.
О с ъ ж д а Б. Д. В. и Х. Б. В. от[населено място] да заплатят на А. А. М., Б. М. П. и Х. А. Т. от[населено място] сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: