1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
гр.С., 02.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет
и двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 90/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по искане на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на С. апелативен съд № 15 от 01.02.2011 г. по ч.гр.д.№ С П 15/ 2011 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на С. градски съд по гр.д.№ С-2/ 2011 г. и по този начин е отхвърлено искането на КУИППД за обезпечение на бъдещо искане по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, срещу Т. В. И. чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрана върху недвижим имот – апартамент №11, находящ се в[населено място], [жк], бл.27, ет.3 и запор върху банкови сметки в “Р. (България)” Е., [фирма], [фирма] и [фирма].
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение е даден неправилен отговор на материалноправния въпрос подлежи ли на проверка в обезпечителното производство наличието на причинна връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество, предвид установената презумпция в чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД. Касаторът поддържа, че по този въпрос има трайна практика, на която обжалваното определение противоречи, както и че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено, като обезпечителните мерки бъдат допуснати.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение обаче е неоснователно.
По повдигнатият въпрос касаторът не доказва наличието на противоречива практика. Действително, във влезлите в сила определения на ВКС по ч.гр.д.№ 621/ 2007 г., ч.гр.д.№ 671/ 2007 г., ч.гр.д.№ 1343/ 2007 г., ч.гр.д.№ 2894/ 2008 г. и др. е прието от правна страна, че в обезпечителното производство не може да бъде установявано наличието на причинна връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото. Върховният касационен съд е имал предвид обаче случаите, в които ответникът по бъдещото искане е оспорвал наличието на такава връзка. В този случай важи съображението, че презумпцията в закона не може да бъде опровергавана в производството по налагане на обезпечителни мерки, тъй като същото не позволява събиране на факти за провеждане на обратно доказване от страна на ответника. Когато обаче от писмените доказателства, представени от самия молител, е видно, че презумпцията не може да намери приложение, съдът не може да игнорира това обстоятелство. В тези случаи налагането на обезпечителни мерки следва да бъде отказано, тъй като не става въпрос за оспорване на действието на предположението, а че не са налице предпоставките, при които то може да бъде направено.
В конкретния случай въззивният съд не е приел от правна страна, че в обезпечителното производство, образувано по искане на КУИППД, подлежи на доказване наличието на причинна връзка между престъпната дейност и придобиването на имущество, за които се иска налагане на запор и възбрана. Той е приел, че от представените от КУИППД доказателства става ясно, че такава връзка няма. Дали това е така, в производството по допускане на касационното обжалване не може да се проверява. Поставеният в обжалваното определение процесуалноправен въпрос обаче не е разрешен в противоречие със съществуващата практика, поради което касационното обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на С. апелативен съд № 15 от 01.02.2011 г. по ч.гр.д.№ С П 15/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: