О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
С., 04.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч.гр.д. № 2418 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Ж. Ж. от [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Б. Ж., срещу допълнително решение № 39 от 31.03.2017 г. по в.гр.д. № 586/2016 г. на Апелативен съд – В., в частта, с която С. Ж. Ж. е осъден да заплати на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, разноски за въззивното производство в размер на общо 2093 лева.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и иска неговата отмяна. Поддържа, че с присъждане на направените във въззивното производство разноски, въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 81 от ГПК.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез областния управител на област В., в който твърди,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Частната жалба изхожда от легитимирано лице, подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното допълнително решение, постановено по молба на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, по реда на чл. 248 ГПК е допълнено решение № 20 от 17.02.2017 г. по в.гр.д. № 586/2016 г. на Апелативен съд –В. в частта за разноските като С. Ж. Ж. е осъден да за заплати на държавата разноски за въззивната инстанция в общ размер от 2093 лева, включващи държана такса и юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че с оглед изхода на спора, молбата за допълване на решението в частта за разноските е основателна.
Настоящият състав на ВКС, II, г.о. намира, че подадената частна жалба е основателна, поради следните съображения:
С решение № 20 от 17.02.2017 г. по в.гр.д. № 586/2016 г. на Апелативен съд -В. е обезсилено като процесуално недопустимо решение №1100 от 16.08.2016 г. по гр.д. № 2202/2015 г. на Окръжен съд Варна. Въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен отрицателен установителен иск за собственост, поради което делото е върнато за разглеждане на предявения от С. Ж. Ж. срещу държавата положителен установителен иск за собственост.
Постановеният съдебен акт е неправилен. Отговорността за разноски в исковия граждански процес има обективен характер и е обусловена от изхода на спора по конкретното дело. Съгласно чл.81 ГПК съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция като разпределя отговорността за разноски според правилата на чл.78 ГПК.Когато делото приключи с уважаване на иска, съдът присъжда разноски на ищеца – чл.78,ал.1 ГПК /освен в случаите на чл.78,ал.2 ГПК/, а при отхвърляне на иска, както и при прекратяване на делото, право на разноски има ответникът – чл.78,ал.3 ГПК. Разпределяне на отговорността за разноски по правилата на чл.78 ГПК се извършва в съответната инстанция тогава, когато разглеждането на делото пред нея приключва. Решението, с което се обезсилва първоинстанционно решение и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, не разрешава правния спор по същество. При това положение за страните не възниква отговорност за разноски по чл.78 ГПК. Когато първоинстанционното решение е обезсилено от въззивния съд, поради произнасяне по непредявен иск, и делото е върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по разноските, направени във въззивното производство, съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК вр. чл. 78 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 39 от 31.03.2017 г. по в.гр.д. № 586/2016 г. на Апелативен съд – В., имащо характер на определение, в частта за разноските и вместо него постановява :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1313/02.03.2017 г. на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез областния управител на област В., за допълване на решение № 20 от 17.02.2017 г. по в.гр.д. № 586/2016 г. на Апелативен съд – В. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: