О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№119
гр.София, 22.03.2010 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 17/2010 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определението от 12.11.2009 год. по в.ч.гр.дело № 395/2009 год. на Монтанския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на дружеството срещу определението на Берковския районен съд от 23.09.2009 год. за даване ход на гр.дело № 323/2008 год. и срещу определението на този съд от същата дата, с което не е прието като просрочено възражението за извършени подобрения и признаване право на задържане върху процесния имот. Поддържа се, че цената на иска подлежи на служебно изследване, тъй като е от значение за родовата подсъдност на спора и че становището на първоинстанционния съд по този въпрос следва да бъде предмет на обжалване с частна жалба. Твърди се,че предвид нередовностите на исковата молба, доколкото с нея не са били определени цената на иска и стойността на претендираните подобрения, дружеството-ответник/сега частен жалбоподател/ е направило възражението си за подобрения и право на задържане върху имота в открито съдебно заседание. Иска се отмяна на атакуваните определения и изпращане на делото по компетентност на Монтанския районен съд като първа инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира частната жалба срещу определението на въззивната инстанция за допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, а разгледана по същество за неоснователна поради следните съображения:
Обжалването на определенията е средство за защита срещу незаконосъобразни определения, които не могат да се контролират по повод обжалване на решенията, т.е. такива определения, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от постановилия ги съд поради промяна на обстоятелствата, грешка или пропуск – чл.253 ГПК. Това са определенията, посочени в чл.274, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и изрично предвидените от закона случаи.
Съгласно чл.140 ГПК, разглеждането на делото в открито заседание се предшества от подготвително закрито заседание, в което съдът проверява редовността и допустимостта на предявените искове, както и на другите искания и възражения на страните и се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата /ал.първа/; проверява редовността и допустимостта на предявените насрещни искания, като по тях и допускането на някои доказателства може да се произнесе и в първото по делото заседание /ал.втора/ и насрочва открито заседание /ал.трета/. Поначало, въпросът за цената на иска се разглежда в подготвителното закрито заседание, като съгласно чл.70, ал.1 ГПК ответникът, както и съдът-служебно, могат да повдигат този въпрос „най-късно в първото заседание за провеждане на делото”. В откритото заседание, съгласно чл.143, ал.1 ГПК съдът следва да вземе становище по допустимостта на иска, а ответникът може за първи път да направи възражение за липса на абсолютни положителни процесуални предпоставки, респ. за наличието на процесуални пречки. Когато приеме, че искът е допустим, съдът преминава към изясняване на фактическата страна на спора. Процесуалният закон не е предвидил възможност за обжалване както на определението по чл.140, ал.1 ГПК, с което съдът се произнася по предварителните въпроси и насрочва делото в открито заседание, така и на определението, с което се дава ход на делото. Отделно от това, посочените определения не само не препятстват развитието на делото, а напротив – насочени са към постигане целта на исковото производство – приключване на спора между страните с постановяване на решение. Ако решение бъде постановено вследствие нарушаване на процесуални норми, за спазването на които съдът е задължен да следи, разпоредбата на чл.269 ГПК предвижда въззивният съд да се произнася служебно по допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Процесуалният закон не предвижда и възможност за обжалване на определението, с което съдът е отказал да приеме за разглеждане възражение на ответника срещу иска, предвид на това, че не е било заявено в срока за писмен отговор по чл.131, ал.1 ГПК. От разпоредбата на чл.298, ал.4 ГПК следва, че претенцията за подобрения, извършени от добросъвестен владелец на недвижим имот може да бъде заявена не само чрез насрещен иск, но и по реда на възражението срещу предявен от собственика на този имот ревандикационен иск. Макар и да не използва изрично термина „подобрения”, който замества с „право на задържане”, чл.298, ал.4 ГПК има предвид не само акцесорната претенция по чл.72 ЗС, но и самото материално право, по което се формира сила на пресъдено нещо. От тази специфика на възражението за подобрения обаче не следва, че отказът на съда да го приеме и да се произнесе по него в процеса по чл.108 ЗС подлежи на обжалване с частна жалба. От текста на чл.133 във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК не може да се направи извод, че възражението за подобрения се подчинява на по-различен процесуален режим в сравнение с останалите възражения, съставляващи процесуалната защита на ответника или защитата му по същество срещу предявения иск. Затова, не може да бъде обоснована възможност за подаване на частна жалба срещу определението на съда, с което отказва да приеме за разглеждане и да се произнесе по възражение за подобрения и право на задържане. Ако първоинстанционният съд незаконосъобразно е отказал да разгледа и да се произнесе по надлежно заявено пред него възражение за подобрения, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство, по повод на жалбата срещу решението.
В обобщение, въззивният съд правилно е приел, че определенията на първата инстанция за даване на ход на делото и за отказ да бъде прието като просрочено възражението за подобрения и признаване право на задържане, не подлежат на отделно обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.т.1 или 2 ГПК. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 12.11.2009 год. по в.ч.гр.дело № 395/2009 год. на Монтанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/