Определение №1196 от по гр. дело №1128/1128 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1196

С., 27.12.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23.11.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1128/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 16593/14.07.2011г.,подадена от [фирма] П. против решение № 898/15.06.2011г. на Пловдивски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 2977/2010г. по описа на същия съд,с което се отменя решение № 2302/09.07.2010г. по гр.д.№ 2534/2008г. по описа на Пловдивски районен съд,ІVгр.с.,в частта,с която се допуска съдебна делба по отношение на недвижим имот,представляващ УПИ ІХ-2029,16 от кв.7 по регулационния план на Източна индустриална зона,Втора част ,гр.П.,с площ от 990 кв.м при равни квоти на собственост и вместо него се постановява:определя следните квоти 376/990 ид.ч. за Т. И. С. от [населено място] и 614/990 ид.ч. за [фирма],като потвърждава решението в останалата му обжалвана част.
Постъпила е касационна жалба с вх.№ 17871/01.08.2011г.,подадена от Т. И. С. против горепосоченото въззивно решение,в частта му,с която е отменено първоинстанционното решение и са определени горепосочените квоти,по които се допуска делба на процесния имот.
По жалбата на [фирма] П.:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че са налице основанията предвидени в член 280 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК,като съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са решаващи за изхода на делото,както следва/цитирам/:
„-Какви са правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество на спора,вкл.длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателствата по делото и доводите на страните,вкл.дължи ли произнасяне по всички доводи във въззивната жалба и има ли задължение да изложи мотиви за приетите от него фактически и правни изводи и може ли да не излага мотиви по фактите и правните изводи,като препрати за това към първоинстанционния съдебен акт.
-При липса на данни за уредени регулационни отношения,от което следва извода,че регулацията не е приложена,настъпил ли е отчуждителния вещноправен ефект на дворищната регулация и прекратява ли се автоматично съсобствеността при приложението на параграф 8 ,ал.1 от ЗУТ.
-Допустима ли е делба при съществуваща сграда в имота,изключителна собственост на единия съделител или този имот има статут на обща част.
-длъжен ли е делбеният съд,при направено възражение от ответника,да осъществи косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт за реституция.
-допустима ли е реституция по ЗВСНОИ по ЗНСУ,ЗПИНМ и т.н.,когато не се касае за отчуждаване за мероприятие по уличнорегулационния план,а за такъв по дворищна регулация.
-длъжен ли е гражданският съд по реда на косвения съдебен контрол да изследва наличието на всички предпоставки на реституция по специалния закон.”,които въпроси са решение в противоречие със:
-т.4 на ТР № 6/10.05.2006г. по т.гр.д.№ 6/2005г. по описа на ОСГК на ВКС,според която косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по член 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ,ЗБНМ,ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност,но и по възражение за материална незаконосъобразност на акт за реституция на имота,
– Тълкувателно решение № 3/28.03.2011г. по тълк.д. № 3/2010г. по описа на ОСГК на ВКС,според което с изтичане на сроковете ,посочени в параграф 8,ал.1 от ПР на ЗУТ,отчуждителното действие на влезлите в сила,но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично без да е необходимо провеждането на административна процедура по параграф 8,ал.1 изр.2 от ПР на ЗУТ/сега пар.8,ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.С изтичането на сроковете по параграф 6,ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота,за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел,а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота,от който са били отчуждени,съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел,образуван от два маломерни имота се прекратява.,и алтернативно на посочено/ако не се приеме/,противоречи на :
-б.”г” на Постановление № 2/4.05.1982г. на Пленума на ВС,според която съсобствен парцел,образуван по регулация от два или повече съседни имота по реда на член 19,ал.1 от ЗТСУ/отм//или пар.49 и 50 от ППЗПИНМ/,предназначен за малоетажно и следноетажно жилищно или застрояване,който е застроен с две или повече жилищни или други сгради,които могат да бъдат обект на собственост,заварени от регулацията,и които сгради са изключени според член 31,ал.3 ЗТНСУ/отм//или пар.52 ППЗПИНМ/ от съсобствеността,не може да бъде предмет на делба.
На второ място,посочените въпроси,според касатора, са решени в противоречие със следните решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,а именно:
– решение № 17/15.02.2006г. по гр.д.№ 1458/2005г. по описа на ВКС,ІVго,според което не е допустима реституция по член 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и т.н.,когато не се касае до отчуждаване за мероприятие по уличнорегулационния план,а за такава по дворищнорегулационния план.
– -решение № 1218/2201.2009г. по гр.д.№ 4803/2007г. по описа на ВКС,Ігв,според което не са налице предпоставки за отменяване на отчуждаването по ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и т.н. и възстановяване на собствеността,ако не са налице изискванията-празното дворно място да отговаря на минималните законоустановени изисквания за площ и лице на парцелите.
– -решение № 1245/26.01.2009г. по гр.д.№ 4123/2007г. по описа на ВКС,ІІІГО,според което по реда на косвения съдебен контрол по възражение на ответника,гражданският съд в гражданското производство,може да извършва проверка по материалната законосъобразност на реституционния акт.
Ответницата по касационната жалба Т. И. С.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,изложени от касатора [фирма],и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата Т. С.,с искова молба вх.№ 26004 от 09.09.2008г., е предявила иск за делба против ответното дружество,като твърди,че е съсобственик на процесния УПИ ІХ-2029,16,който е съставен от два поземлени имота,всеки от които е собственост на страните по делото,за което представя нот.акт № 66 от 30.06.2008г.,т.ІІІ,рег.№ 7952,нот.д.№ 427/2008г. на нотариус Н. Х.-С.,рег.№ 299 на НК,с район на действие ПРС,за собственост на недвижим имот,издаден по обстоятелствена проверка отнасящ се до имот: ПИ пл.№153 с площ от 375кв.м,включен в УПИ-ІХ-2029,16 от кв.7 по РП на „И. и. з.-ІІ” П..Съдът е отбелязъл,че този констативен нотариален акт е оспорен от ответника и ще следва да се провери и преценката на реституционното производство по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ,ЗПИНМ и т.н.,тъй като ответника счита,че не са налице основанията за отмяна по член 4 от посочения закон и е налице материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота.Съдът при изследване на материално-правната законосъобразност на административния акт-Заповед №ОА-2001/31.07.2007г.,с което е отменено отчуждаването на ПИ № 1244,кв.7,отчужден за нуждите на ТПК”К. Ч.”,оценен с протокол № 3/18.05.1968г. като собственост на Д. И. К., е приел за доказано,че това лице и лицето Д. И. К.,са две имена на едно и също лице,като в тази посока и по отношение допустимостта на иска,с оглед приключили спорове от наследодателя на ищцата относно процесния имот,препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание член 272 от ГПК.На второ място,съдът е обсъдил писмените доказателства и данните по заключението на изслушаната техническа експертиза относно регулационно правния статут на процесния имот и съответно наличие на хипотезата на член 1 от ЗВСНОИ,от които става ясно,че със заповед № 660/30.07.1964г. за нуждите на ТПК”К. Ч.” се отреждат части от имоти,включително и имот № 1244,собственост на наследодателя на ищцата Д. И. К.,за който с протокол № 3/18.05.1964г. комисия на основание параграф 84 от ППЗПИНМ,е определила оценка на същия и според данните по заключението на вещото лице С. е налице идентичност между имот 1244 и понастоящем ПИ № 153,като процесния имот е останал незастроен.С оглед на това,въззивният съд е стигнал до извода,че мероприятието,за което е бил отчужден имота от наследодателя на ищцата/за нуждите на ТПК”К. Ч.”/ фактически не е започнало по смисъла на нормата на член 1 ,ал. 1 от ЗВСВОНИ,както и че са налице доказателства,че полученото обезщетение е върнато,поради което е възстановено правото на собственост върху този имот.
С оглед на изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение,касационният съд намира,че формулираният като първи въпрос,относно характеристиката на въззивната инстанция,същият е неотносим,тъй като производството по делото се е развило по реда и съгласно изискванията на ГПК-Д.В.бр.59/20.07.2007г.,в сила от 1.03.2008г./исковата молба е постъпила на 09.09.2008г./Видно от постановеното с въззивното решение,съдът е освен,че е изложил свои решаващи мотиви по спора,като във връзка с посочените в същото възражения на ответното дружество, е препратил към мотивите на първоинстанционния съд,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 272 от ГПК.
Формулираните от касатора като втори и трети правни въпроси: относно отчуждителния вещноправен ефект на дворищната регулация и допустимостта на делбата при съществуваща сграда в имота,същите неотносими към правните изводи на съда,обусловили изхода на делото,тъй като не се свързват нито с установената фактическа обстановка,нито със заявеното и изследвано от съда право на собственост,на което ищцата С. се позовава,а именно възстановяване на правото на собственост върху процесния имот,на основание настъпил реституционен ефект по ЗВСВОНИ.Ето защо и посочената съдебна практика е неотносима в тази връзка.
По посочения като четвърти правен въпрос,относно задължението на съда ,при направено възражение да осъществи косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административен акт за реституция, последното е изпълнено,с оглед посоченото от въззивния съд в мотивите на въззивното решение, в съответствие с посочената от касатора задължителна съдебна практика.
Поставеният като пети по ред въпрос относно допустимостта на реституция по посочения закон и последващо отчуждаване по отношение на уличнорегулационен план и дворищно регулационен план,този въпрос също е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд,съответно и посочената съдебна практика.
Последният формулиран от касатора като правен въпрос: за задълженията на съда по реда на косвения съдебен контрол да изследва наличието на всички предпоставки на реституция по специалния закон,то очевидно от мотивите на въззивното решение,това изискване е било съобразено от съда и в съответствие с обсъдените и преценени от съда доказателства по делото,последният е достигнал до окончателния извод за осъществена процедура по реституиране на имота,принадлежал на наследодателя на ищцата.
Ето защо,не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,посочени в изложението на касатора.
По жалбата на Т. И. С.:
В първата част от касационната си жалба,касаторът заявява,че:/цитирам/:
„ В обжалваната част въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВСРБ и ВКС,а това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,във връзка с което прилагаме следните решения:
1.Решение № 608 от 28.09.1992г. по гр.д.№ 407/1992г. на ВС,Іго
2.Решение № 597 от 29.06.1994г. по гр.д.№ 447/1994г. на ВС,Іго
3.Решение № 8695/01.10.2003г. по адм.д.№ 4650/2003г. на ВАС,ІІо.”,след което се излагат аргументи свързани с касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
Видно от горепосоченото по изложението на касатора,в същото липсва посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,обусловил правните изводи на съда.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение е този,който е включен в предмета на спора,индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил изводите на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 898/15.06.2011г. на Пловдивски окръжен съд,Х..състав,постановено по гр.д. .№ 2977/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар