Определение №1199 от по гр. дело №1108/1108 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1199
гр. София, 28.12.2011г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1108/11г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ш. Ш. К. от [населено място], Б. област срещу въззивно решение № 371 от 26.07.11г., постановено по в.гр.д.№ 514/11г. на Благоевградския окръжен съд в уважителната му част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 1020 от 23.03.11г. по гр.д.№ 468/09г. на Гоцеделчевския районен съд и вместо него е признал по отношение на Ш. Ш. К., че Ю. З. Д. и Ф. М. Д. са собственици на 23 кв.м. в източната страна на УПИ ХІХ-11 от кв.77 по действащия план на [населено място] и е осъдил ответника да премахне незаконния строеж, с който е заел тези 23 кв.м. на основание чл.109 ЗС.
По делото е установено, че ищците в първоинстанционното производство са собственици на УПИ ХІХ-11 от кв.77 по действащия план на [населено място] по силата на договор за покупко-продажба от 20.12.06г., сключен с [община]. Установено е също, че според плана на селото от 1986г. гаражът на ответника, който първоначално е бил узаконен, но впоследствие узаконяването е отменено с влязла в сила заповед, е построен на границата между УПИ ХVІІІ и УПИ ХVІІ, идентични с УПИ ХІХ-11 и УПИ ХVІІІ-12 по плана 1992г., но по действащия план 23 кв.м. от УПИ ХVІІ попадат в имота на ищците, тъй като по него е налице изместване на страничните регулационни линии на двата имота.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че ищците са собственици на процесните 23 кв.м. и че ответникът е извършил неоснователни и противоправни действия, с които им пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Прието е също, че констатираното от вещото лице по делото несъвпадане на регулационните линии по двата плана не следва да се взима предвид в настоящото производство, тъй като ответникът не е навел доводи за наличие на грешка в кадастралната основа и това е извън въведения от страните предмет на спора. Изложени са и съображения, че при твърдение за наличие на такава грешка същата следва да бъде отстранена по предвидения в чл.53 ЗКИР ред.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата изразяват становище, че същата не следва да се допуска до разглеждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Релевирано основание за допускане на касационно обжалване би било налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение, постановено по граждански спор.
Формулирането на материалноправния или процесуалноправния въпрос е задължение на касатора като същите трябва да са от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба (срв. дадените с ТР № 1/09г. ОСГТК задължителни разяснения).
В разглеждания случай касаторът не е посочил конкретен, обуславящ изхода на спора правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е решен в противоречие с представената от него незадължителна съдебна практика, а вместо това в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са направени общи касационни оплаквания за неправилност на постановеното решение, по които ВКС не би могъл да се произнесе в настоящото производство по чл.288 ГПК. Наред с това представените решения на ВС и ВКС (ТР № 31/85г. на ОСГК на ВС, Р № 1128 по гр.д.№ 5478/07г., Р № 17 по гр.д. № 1074/09г., Р № 1141 по гр.д.№ 4566/07г. и Р № 1071 по гр.д.№ 4172/07г.) се отнасят до различни от настоящата хипотези и противоречие с тях не е налице.
С оглед на казаното подадената от Ш. Ш. К. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата сторените от тях в настоящото производство разноски в размер на 400 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 371 от 26.07.11г., постановено по в.гр.д.№ 514/11г. на Благоевградския окръжен съд.
О с ъ ж д а Ш. Ш. К. да заплати на Ю. З. Д. и Ф. М. Д. сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар