О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София 24.03. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 45/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. , Н. П. И. и Д. П. И. , град П. , срещу определение от 25.02.2009г. по ч.гр.дело № 160/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение на В. районен съд от 07.11.2008г. по гр.д. №691/2008г. С първоинстанционното определение е спряно производството по делото до разрешаването на гр.д. №617/2008г. по описа на ВКС, V г.о.
Жалбоподателите излагат доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. В обжалваното определение има произнасяне по процесуалноправен въпрос, а именно за наличието на преюдициалност на спора за делба на недвижим имот пред производството по предявения от жалбоподателите срещу страните по делбеното дело установителен иск за собственост на делбения имот на основание придобивна давност. Правилното решаване на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, а освен това въпросът се решава противоречиво в съдебната практика.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд е потвърдено определението на В. районен съд за спиране производството по делото до приключване на гр.д. № №617/2008г. по описа на ВКС, V г.о. Прието е, че пред ВКС е налице висящ спор по повод касационна жалба на Б. и С. Ч. против решението на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение на ВРС по гр.д. №355/2004г., т.е. пред друг съд е висящо производство по гражданско дело, чийто предмет е делба на процесния имот и направени в хода на делото възражения за принадлежността на правото на собственост в т.ч. и на приобретателите – трети лица и направено възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Налице е основанието на чл.280, ал.1,т.2 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Приетото от въззивния съд по поставения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК правен въпрос не съответства на други разрешения в установената съдебна практика. Образуваното производство за съдебна делба на процесните имоти между наследниците на общия наследодател /М. Ч. , Б. Ч. и С. Ч. / и предявеният в същото от М. Ч. против Б. Ч. , С. Ч. и П. И. /заместен в процеса от наследниците си – настоящите жалбоподатели/ инцидентен установителен иск с правно основание чл.76 ЗН, не е преюдициално спрямо производството по предявения от П. И. /заместен в процеса от наследниците си – настоящите жалбоподатели/ срещу М. Ч. , Б. Ч. и С. Ч. установителен иск за собственост на същия имот на основание придобивна давност. Предметът на производството по делба във фазата по допускането е установяване на съсобствеността върху делбения имот и квотите на съделителите в нея. Право да предяви иск по чл.76 ЗН има само сънаследник, който не е извършил акт на разпореждане със сънаследствена вещ като нормата предвижда защитна функция в негова полза. Ето защо в разглеждания случай прогласяването в делбата за относително недействителни на разпоредителните сделки, извършени от двама от сънаследниците /Б. Ч. и С. Ч. / в полза на третото лице П. И. на основание чл.76 ЗН и установяването правата на съделителите /Б. Ч. , С. Ч. и М. Ч. / в съсобствеността, не обуславят изхода на установителния иск, който е завел приобретателят по тях срещу всички съделители за собственост на основание придобивна давност. С оглед разясненията, дадени с ТР № 1/2004г., ОСГК качество на главна страна – съделител в делбения процес има сънаследникът – прехвърлител, а третото лице – приобретател по атакуваната сделка, има качество на ответник по иска за прогласяване на нейната недействителност на основание чл.76 ЗН. В това му качество възражението за придобивна давност е непротивопоставимо в делбеното производство, поради което и не създава преюдициален спор, обуславящ изхода на спряното дело. За пълнота следва да се посочи, че гр.д. №617/2008г. ВКС, до приключване на което е спряно производството по установителния иск, е вече приключило с решение №153/04.09.2009г., което се установява от служебна справка.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 25.02.2009г. по ч.гр.дело № 160/2009г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение на В. районен съд от 07.11.2008г. по гр.д. №691/2008г.
Връща делото на В. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.