О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
гр. София, 31.03.2015 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – смесен петчленен състав, в закрито заседание на десети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИНА ДОКТОРОВА
ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 7/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК
Образувано е по повдигнат спор за подсъдност въз основа на определение № 1 от 20.01.2015 г., постановено по гр. д. № 1/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас. С посоченото определение е прекратено производството по гр. д. № 1/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас и е повдигната препирня за подсъдност на спора по подадена жалба на Д. А. Д. срещу отказа на директора на дирекция „Управление на общинска собственост” при [община], между Районен съд – Бургас и Административен съд – [населено място], като делото е изпратено на Върховния касационен съд за разрешаване на спора между съдилищата по реда на чл. 135, ал. 5 вр., ал. 4 АПК.
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, съобрази следното:
Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба от Д. А. Д. срещу отказ на директора на дирекция „Управление на общинска собственост” при [община] да бъдат предоставени по реда на § 27 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за обезщетяване на жалбоподателя.
С определение № 2492 от 30.12.2014 г. производството по административно дело № 1876/2014 г. по описа на Административен съд – Бургас е прекратено и същото е изпратено на Районен съд – Бургас, съдът е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като оспорваният акт е отказ на директора на дирекция „УОС” при [община] да бъдат предоставени по реда на § 27 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за обезщетяване на жалбоподателя, и в този случай е предвиден специален ред за съдебно обжалване на актове постановени по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, който е различен от общия ред по чл. 132 АПК.
По описа на Районен съд – Бургас е образувано гр. д. № 1/2015 г., по което с определение от 20.01.2015г. е прието, че обжалваното писмо не е индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което по отношение на него не е приложим § 19, ал. 1 от ПЗР на ЗИД АПК. Изложени са и съобразно, че процедурата по възстановяване на собственост, уредена в чл. 45 ж ППЗСПЗЗ, приключва с решение на Общинска служба по земеделие, което има конститутивен характер в качеството си на индивидуални административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, а всички останали волеизявления, към които попада и обжалваното писмо, когато са част от производството по издаването или изпълнението на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове, не са индивидуални административни актове.
Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, прие следното:
Целта на това производство е състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд, да се произнесат кой е компетентният съд да разгледа съответния спор. В разглежданата хипотеза се обжалва писмо на директора на дирекция „Управление на общинска собственост” при [община], с което е отказано иницииране на процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредбата на § 19 от ЗИД на АПК /обн. ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г./ актовете по ЗСПЗЗ, както и тези по правилника за прилагането му, включително и отказите за издаването им /с изключение на издадените от Министъра на земеделието и храните/ подлежат на обжалване пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК, т.е. съгласно цитираната разпоредба специалната родова подсъдност се прилага относно окончателните актове постановени в производството по чл. 45ж ППЗСПЗЗ.
В конкретния случай с постановения акт се прегражда възможността за по нататъшното развитие на процедурата по чл. 45ж ППЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме, че същият е краен, препятства по нататъшното развитие на производството и намират приложение правилата на § 19 от ЗИД на АПК /обн. ДВ, бр. 39 от 20.05.2011 г./, по която жалба е компетентен да се произнесе районният съд, тъй като за тази подсъдност е от значение не авторът на акта, освен ако той е издаден от министъра на земеделието и храните, а обстоятелството, че е издаден по искане за обезщетяване със земеделски имот по реда ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Въпросът дали обжалваното писмо на директора на дирекция „Управление на общинска собственост” при [община] съдържа белезите на индивидуален административен акт и дали същият е издаден от компетентен орган е такъв по същество, по който следва да се произнесе районният съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
К о м п е т е н т е н да разгледа жалбата подадена от Д. А. Д. против писмо изх. № 5800196/1/30.06.14 г. на Директор на дирекция „Управление на общинска собственост” при [община] е Районен съд – Бургас.
И з п р а щ а делото по компетентност на Районен съд – Бургас.
Препис от определението да се изпрати на Административен съд – [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: