1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр.София, 08.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 84/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по искане на М. К. М., в качеството му на управител на [фирма], за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Великотърновски апелативен съд № 486 от 16.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 622/ 2010 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ С-3/ 2010 г. и по този начин е отхвърлено искането на частния жалбоподател за издаване на разрешение по чл.23 ал.4 от ЗОПДИППД за плащане на публични задължения с парични средства в брой – 187 779, 79 лв, върху които е наложен запор по реда на ЗОПДИППД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че в обжалваното определение е даден неправилен отговор на материалноправният въпрос при какви условия може да се уважи искане по чл.23 ал.4 т.3 от ЗОПДИППД за освобождаване от запор на парични средства. Касаторът поддържа, че по този въпрос е необходима намесата на ВКС за да се осигури точното прилагане на закона и развитието на правото. Заявява, че няма пречка да му се даде исканото разрешение, моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и това разрешение да бъде дадено.
Ответната страна – Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) – оспорва частната жалба. Поддържа, че касаторът не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, както и че нормата на чл.23 ал.4 от ЗОПДИППД е ясна и не се нуждае от тълкуване. Моли обжалването да не бъде допускане, евентуално – частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение обаче е неоснователно.
Допускането е възможно при условията на чл.280 ал.1 от ГПК (чл.274 ал.3 от ГПК), т.е. доколкото в обжалвания съдебен акт е отговорено на правен въпрос, за който е налице някоя от предпоставките по т.1-3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. В случая не могат да бъдат възприети доводите на ответната комисия, че такъв въпрос не е повдигнат. В изложението си жалбоподателят изрично сочи, че въззивният съд е постановил акта си, отговаряйки на материалноправният въпрос какви са предпоставките за уважаване на искане по чл.23 ал.4 т.3 от ЗОПДИППД. Обжалваното определение, което отхвърля искането, очевидно съдържа отговор на този въпрос, т.е. същият обуславя обжалвания акт. Не са налице обаче допълнителните основания по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не е налице нито една от посочените хипотези, тъй като не се налага нито промяна на неправилна, нито осъвременяване на остаряла практика, а законът не е непълен, неясен или противоречив, за да се налага формиране на практика по поставения въпрос. Условията, които законът поставя за уважаването на искане по чл.23 ал.4 т.3 от ЗОПДИППД, са в патримониума на молителя да съществуват изискуеми публичноправни задължения към българската държава, той да притежава имущество, с което той иска да погаси тези задължения, върху това имущество да са наложени обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД. Дали тези предпоставки са налице в конкретния случай, е въпрос на преценка на установените по делото факти, които в производството по допускане на обжалването не могат да се изследват. За допускането релевантни са правните въпроси, които са разрешени в обжалвания акт. По поставеният от касатора правен въпрос не се налага намесата на Върховния касационен съд, тъй като за него не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Великотърновски апелативен съд № 486 от 16.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 622/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: