О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София, 17.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4085/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 76 от 26.03.08г., постановено по в.гр.д. № 65/08г. на Хасковския окръжен съд е оставено в сила решение № 718 от 08.11.07г. по гр.д. № 210/07г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от З. Ш. М. и Е. Щ. Д. против М. А. М. и С. Й. М. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 26.07.05г., по силата на който ответниците са продали на наследодателката на ищците Н, починала на 03.06.06г. недвижим имот – дворно място с площ от 200 кв.м., намиращо се в землището на гр. Х., м.”О”, заедно с построената в него вилна сграда с площ от 70 кв.м. за сумата 7 000 лв. Прието е, че продавачите не притежават титул за собственост на имота, предмет на предварителния договор, както и че същите не са го придобили по давност.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от З. Ш. М. и Е. Щ. Д. с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – относно предпоставките за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен и по конкретно дали е необходимо продавачът по договора да се легитимира като собственик на недвижимия имот с констативен нотариален акт и дали съдът следва да уважи иска по чл.19, ал.3 ЗЗД при наличие на признание на същия от страна на ответника. Поддържа се, че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че първият поставен по-горе въпрос не е съществен, доколкото в случая съдът е приел, че продавачите не се легитимират с никакъв документ за собственост, а не само с констативен нотариален акт по чл.483, ал.2 ГПК/отм./, както и че по делото не е установено по категоричен начин те да са придобили имота по давност. Наред с това практиката на ВС и ВКС, на която се позовават жалбоподателите – ППВС № 1/65г., Р № 928 по гр.д. № 3151/54г., Р № 548 по гр.д. № 5664/60г. и Р № 166 по гр.д. № 697/02г. ВКС, не се отнася за поставените два въпроса.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика (нито задължителна, нито незадължителна) или когато има съдебна практика (задължителна или непротиворечива незадължителна), но тя не е правилна и трябва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставените въпроси да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице. Ето защо не е налице и третото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното подадената от З. Ш. М. и Е. Щ. Д. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 76 от 26.03.08г., постановено по в.гр.д. № 65/08г. на Хасковския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: