О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 27.02. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №843/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. С. И. и И. И. Д.-Д., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Г. Т., срещу решение №468 от 13.04.2011 г. по гр. дело №73/2011 г. на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в хипотезите на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпроса възможно ли е извършване на делба на сграда с гараж и възлагане на отделни дялове от нея в дял на съделителите, ако не е съставен проект за разделителен протокол, не е съобщен на страните, не са обсъдени възраженията им и не е постановено решение за одобряване на разделителния протокол. По този въпрос е налице противоречие с решение №2200/1958г. по гр.д.№5730/1958г. и решение №171/2002г. по гр.д.№837/2001г. на ВС. Налице е и противоречие с т.12 от ТР №1/2001г., ОСГК, ВКС, тъй като вътрешното убеждение и изводите на въззивния съд не съответстват на доказателствата по делото. Дадена е вяра на една група свидетели, а не свидетели, които имат непосредствени впечатления, кой е строил къщата.
Ответникът по касационната жалба П. Д. И.,гр.В., оспорва жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 3384/2010г. по гр.д.№170/2003г. на Варненския районен съд, с което на основание чл.292 ГПК/отм./ са разпределени дяловете от процесните недвижими имоти. В общ дял на Й. И. и И. Д. е поставено жилище на първи етаж с прилежащо избено помещение №2 /Дял І по разделителния протокол/ при описани необходими преустройства и СМР на обща стойност 1 602 лева. В дял на П. И. /Дял ІІ от протокола/ е поставено жилище на втори етаж с прилежащо избено помещение и гараж при необходими преустройства и СМР на обща стойност1 618 лева, съгласно одобрен инвестиционен проект. Отхвърлена е претенцията на Й. И. и И. Д. срещу П. И. по чл.12, ал.2 ЗН като неоснователна. Касаторите са осъдени да заплатят на ответницата по касация 3450 лева за уравняване на дяловете. Въззивният съд е приел, че е налице влязло в сила решение по допускане на делба на дворно място – УПИ VІІІ-84,кв.7 с площ 1080 кв.м., заедно с изградената в него двуетажна жилищна сграда и гараж с определени квоти за съделителите: 1/8 ид.ч. за Й. И., 1/8ид.ч. за И. Д. и ? ид.ч. за П. И.. Заявено е и от двете страни искане за възлагане по реда на чл.288,ал.3 ГПК /отм./. Установено е от техническата експертиза, че жилищната сграда е неподеляема без извършване на описаните преустройства и одобрения инвеститиционен проект. Преустройствата са незначителни по стойност и не създават затруднения, по-големи от обикновените. Съдът е приел, че не е установен категорично соченият от ищците принос на прекия им наследодател И. Д. /брат на ответницата/ в увеличаване на наследството, оставено от общия наследодател Д. Д. и съпругата му, на стойност 70 000 лева. За неоснователно и недоказано е прието заявеното искане по чл.12,ал.2 ЗН – за имотно остойностяване на увеличението и възмездяване чрез присъждане на гаража в тяхна полза. Във връзка с претенцията са обсъдени събраните по делото гласни и писмени доказателства. Прието е, че не са налице предпоставките на чл.12,ал.2 ЗН, тъй като не е установен категорично приносът на И. Д. в увеличаване на наследството, имотът е изграден с общи усилия и финансиране от общите наследодатели, не е доказано да са влагани лични парични средства от прекия на ищците наследодател И. Д.. Освен това той е бил и възнаграден за труда си „по друг начин”, тъй като е живял в имота и го е ползвал със семейството си. Искането да се даде гаражът на ищците като имотно обезщетение за приноса е неоснователно, тъй като той не е самостоятелен обект, а е функционално свързан с къщата и има обслужващо значение. С решение от 21.06.2011г. по чл.193 ГПК /отм./ е оставено без уважение искането за допълване на решението от 13.04.2011г., чрез обявяване за окончателен на разделителен протокол по реда на чл.287 ГПК /отм./. Прието е, че е неприложима хипотезата на чл.291 ГПК /теглене на жребий/, делбата е извършена по реда на члл.292 ГПК /отм./ поради това, че делбените имоти са съществено различаващи се по стойност, а и квотите на съделителите са различни.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първата група въпроси. Те не са релевантни към изхода на делото. Това е така, защото делбата е извършена по реда на чл.292 ГПК /отм./, поради това, че е невъзможно съставяне на дяловете и тегленето на жребий с оглед установените различни квоти на съделителите и стойността и броя на делбените имоти. След съставянето на дяловете, съгласно заключението на техническата експертиза и одобрения архитектурен проект, разпределянето им е извършено с решение по чл.292 ГПК /отм./. Приложените решения, на които се позовават касаторите, се отнасят до извършване на делбата по реда на чл.291 ГПК/отм./, поради което са неотносими. В останалата си част изложението съдържа касационни оплаквания по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР№1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Ето защо доводите, които представляват касационни оплаквания, в т.ч. за необоснованост на съдения акт, не могат да се обсъждат в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №468 от 13.04.2011 г. по гр. дело №73/2011 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: