4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
София, 11.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №123/2011 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.2, във връзка с ал.1, т.2 ГПК, във връзка с чл.28, ал.1 ЗОПДИППД.
Образувано е по частна касационна жалба от КУИППД, чрез ТД на КУИППД – Русе, срещу въззивно определение № 482/21.12.2010 год. по ч.гр.д. № 617/2010 год. по описа на В. апелативен съд, г.к., с което е потвърдено определение №773/20.10.2010 г. по гр.д.№148/2010 г. на Русенския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено пред Русенския окръжен съд и делото е изпратено по подсъдност на Софийския градски съд. Въззивната инстанция е приела, че с оглед направеното от ответника В. С. Е. възражение на подсъдност на делото същото е основателно, тъй като недвижимият имот с най-висока данъчна оценка е с местонахождение в[населено място] и съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗОПДИППД компетентен да разгледа делото е С. градски съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивното определение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се също така, че основният аргумент на решаващия състав на ВТАС, е че от данъчната оценка на имота в[населено място], [улица] следвало да се изключи стойността на гаража, тъй като същият изцяло съответствал на даденото с т.39 от пар.5 на ДР на ЗУТ определение за самостоятелен обект. Сочи се, че този извод не намира законова опора, тъй като съгласно разпоредбата на цитираната норма наличието на идентификатор е сред изчерпателно изброените, кумулативно дадени характеристики на понятието “самостоятелен обект”, а за гаража идентификатор липсва. Освен това се навежда довод, че въззивната инстанция неправилно аргументира извода си за наличието на “идентификатор” по отношение на гаража с разпоредбата на чл.16, ал.2 от Наредба №3/28.4.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, издадена за определяне на “Класификатора” за начина на трайно ползване на поземлените имоти. Сочи се, че правната норма, на окято съдът се позовава е относима към понятието “Класификатор”, което чувствително се различава като съдържание от “Идентификатор” и въпреки, че носят в значителна степен белезите на пароними – не са идентични понятия. Твърди се, че легалното определение на понятието “Идентификатор” се намира в Наредба №15/23.7.2001 г. за структурата и съдържанието на идентификатора на недвижимите имоти в кадастъра. Според касационния жалбоподател очевидно въззивният съд е допуснал грешка при правната квалификация на понятието “Идентификатор”, следствие което го е приравнил с понятието “Класификатор”. Освен това като неправилни се сочат изводите на ВТАС относно цената на имота в[населено място], [улица].
Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и неговата отмяна.
Ответниците по частната касационна жалба В. С. Е., [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], “В. В.С.” ЕООД и “В. В.Е.” ЕООД, посредством процесуалния си представител – адв. Б., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК..
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по частната касационна намира, че последната е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК релевантни спрямо обжалваното решение. То не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който да е решаващ за изхода от спора, а се свежда до анализ от страна на частния касационен жалбоподател на изводите на въззивната инстанция при определяне на подсъдността на спора с оглед изискванията на чл.28, ал.1 ЗОПДИППД. По естеството си изложението съдържа изцяло касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното определение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да извежда въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично от касационния жалбоподател. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на релевантен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 482/21.12.2010 год. по ч.гр.д. №617/2010 год. по описа на В. апелативен съд, г.к., по частна касационна жалба, вх.№124/11.01.2011 г., подадена от КУИППД, чрез ТД на КУИППД – Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: