Определение №139 от 11.3.2011 по ч.пр. дело №549/549 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139

С., 11.03. 2011г.

Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Б.С. ч.гр.д. № 549 по описа за 2010г., приема следното:

Производството е по чл.278 ал.1 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК по частната касационна жалба вх. № Я-63/20.VІІІ.2010г. на адвокат М. като процесуален представител на Й. Д. С. от С. срещу въззивното определение на Софийския апелативен съд /САС/ от 06.VІІІ.2010г. по гр.д. № СП 123/2010г.
Ответникът по частната жалба Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ С. е заел становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното определение САС е потвърдил определението на СГС от 16.ІV.2010г. по гр.д. № С-19/2010г. в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД срещу Й. С., В. Й. С., Е. Й. С., М. Й. С. и [фирма] С. с цена 524 256.72лв. чрез налагане на обезпечителни мерки: възбрана върху конкретни недвижими имоти, всички собственост на Й. С., запори върху парична вноска на Й. С. в [фирма], върху автомобили, мотоциклети и ремарке, всички собственост на Й. С., и запори върху банкови сметки с титуляри посочените физически лица. Въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.391 от ГПК и в ЗОПДИППД предпоставки за обезпечаването. Срещу Й. С. е образувано наказателно производство за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 пр.1, пр.3 и пр.4 във вр. с ал.2 от НК, попадащо в приложното поле на чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД, и е налице обезпечителна нужда, която законодателят е презумирал при наличие на основание за започване на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. При започнало наказателно преследване и презумирана от закона нужда от обезпечаване е налице вероятна основателност на бъдещия иск. Наличието или не на останалите предпоставки по чл.3 и чл.4 от ЗОПДЕППД – дали може да се направи основателно предположение, че придобитото от С., трите му деца и дружеството имущество със значителна стойност е от престъпна дейност и дали то е със законен източник, са въпроси по съществото на спора. Твърденията за наличието на законни източници на доходи за физическото лице /както и от дейността на СД, така и от чужбина/ следва да бъдат установени в хода на съдебното дирене по същество, но не и в настоящото производство.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи произнасянето от въззивния съд по въпросите: 1. какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, и кои предпоставки следва да бъдат изследвани за оборване или подкрепа на въведената в чл.4 от ЗОПДИППД презумпция; 2. дали в рамките на обезпечителното производство по ЗОПДИППД следва да бъдат изследвани всички предпоставки за основателност на иска, в т.ч. дали може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или е достатъчно да е налице една от тях; 3. следва ли да бъдат изследвани и доходите на контролираните търговски дружества, когато се налагат обезпечителни мерки и върху придобито от тях имущество, и в кое производство следва да стане това, по които въпроси няма практика и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен акт.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия релевиран от касатора въпрос – какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, и кои предпоставки следва да бъдат изследвани за оборване или подкрепа на въведената в чл.4 от ЗОПДИППД презумпция – няма произнасяне от въззивния съд с оглед направеният от него извод, че наличието или не на останалите предпоставки по чл.3 и чл.4 от ЗОПДЕППД – дали може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество със значителна стойност е от престъпна дейност и дали то е със законен източник, са въпроси по съществото на спора.
И третият поставен в изложението въпрос – следва ли да бъдат изследвани и доходите на контролираните търговски дружества, когато се налагат обезпечителни мерки и върху придобито от тях имущество, и в кое производство следва да стане това – не е от значение в случая, тъй като по такъв въпрос въззивният съд не се е произнесъл с атакуваното определение с оглед на обстоятелството, че не са наложени обезпечителни мерки върху придобито от [фирма] имущество.
По втория поставен от касатора въпрос – дали в рамките на обезпечителното производство по ЗОПДИППД следва да бъдат изследвани всички предпоставки за основателност на иска, в т.ч. дали може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или е достатъчно да е налице една от тях – не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Такова основание е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен от въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, както се е произнесло ОСГТК на ВКС в т.4 от ТР № 1/19.ІІ.2010г., имащо задължителен за съдилищата характер. Не е налице твърдяната в случая липса на съдебна практика по поставения въпрос. С определение № 1275/19.ІІ.2009г. по ч.гр.д. № 654/2008г., постановено от състав на ІV ГО на ВКС в производство по чл.274 ал.3 от ГПК и следователно имащо характер на задължителна практика на ВКС /т.2 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК/, въпросът е разрешен. Прието е в този съдебен акт, че производството по обезпечение на бъдещия иск по чл.28 от ЗОПДИППД не включва проверка за наличие на причинна връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, че такава връзка се предполага, доколкото не са установени законни източници на доходи, че опровергаването на презумпцията по чл.4 ал.1 от посочения закон чрез доказване на законния източник на средства може да бъде извършено в исковото производство, но не и в обезпечителното такова с оглед целта и същността на същото. В такъв смисъл е и направеният в атакуваното въззивно определение извод, за промяна на който настоящият състав на ВКС не намира основание, а и твърдения за такава необходимост не са релевирани от касатора.
По изложените съображения касационно обжалване на обжалваното определение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, ГО, № 127 от 06.VІІІ.2010г. по гр.д. № СП 123/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top