О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
гр. София, .06.01.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1042 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 9.03.2009 год. по гр. д. № 2307/2006 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е обезсилил решението от 24.02.2006 год. по гр. д. № 2148/2004 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иска на П. С. П. и М. М. П. срещу С. Е. Н. за делба на имот пл. № 4 в кв. 254 по плана на гр. С., м. “Ц”, с площ 514 кв. м., при описаните в решението граници, и производството по делото е прекратено.
Въззивното решение се обжалва в срок от ищците, чрез пълномощниците им адвокатите Ир. И. и Х. , с оплаквания за неправилността му поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на направените от въззивния съд изводи. Касаторите искат отмяната му и вместо това съдебната делба на спорния имот бъде допусната или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Съделителят С. Е. Н. не е взел становище по жалбата.
В приложеното от касаторите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същите поддържат наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК и се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС – ТР №№ 1/95 год. и 6/2006 год., както и на представените съдебни актове на ВС по отделни дела.
Предмет на спора е съсобствеността върху недвижим имот в гр. С., ид. част от който е отчуждена през 1949 год. от наследодателя на страните С възстановена на неговите наследници по силата на ЗВСВНОИ, като пл. № 4. За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по иска за делба на възстановения имот, въззивният съд е приел, че възстановяването по силата на реституционния закон е в рамките на отчуждените по ЗОЕГПНС идеални части от бившия имот, и доколкото върху останалите идеални части от него е реализирано мероприятието, за което са били отчуждени по ЗПИНМ, то върху обособения имот пл. № 4 е възникнала съсобственост с държавата, респ. общината. Тъй като в делбеното производство не е конституиран съсобственик на имота, за което въззивният съд е дал указания на ищците, то производството е недопустимо, поради неучастието на всички съделители.
Горният извод за наличието на съсобственик извън страните по делото, е обусловен от извода на съда за възстановяване на собствеността върху отчуждения по ЗОЕГПНС имот в идеални части, а не върху урегулиран поземлен имот ІV-4 по регулационния план от 1995 год. Действително, по делото е установено, че от бившия имот на наследодателя идеална част е отчуждена по ЗОЕГПНС, а друга идеална част –по ЗПИНМ за мероприятие, което е осъществено и което е пречка за възстановяване на тази ид. ч. Решеният от въззивния съд въпрос за възстановяването на отчуждената по ЗОЕГПНС част от имота е обусловил и направения от него извод, че съсобствеността не е възникнала само в лицето на наследниците, а и на държавата, респ. общината. Този въпрос е решен в противоречие с разясненията в ТР № 1/95, б. А, т.2, разглеждащ хипотеза за възстановяване на правото на собственост върху отчужден незастроен имот, който след одържавяването му е застроен, в рамките на останалата след застрояването незастроена част, ако същата може да се обособи като самостоятелен имот. Такава възможност в настоящия случай е налице, с оглед обособяването на самостоятелен УПИ по плана от 1995 год. Разрешението на въззивния съд е в противоречие и с т. 1 от ТР № 6/2006 год. ОСГК на ВКС, предвиждащо възможност за възстановяване на собствеността върху имот, който след отчуждаването му се е трансформирал в резултат на благоустройствени изменения, при същата предпоставка – ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията. Горното обуславя извод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъждат останалите представени съдебни актове по конкретни дела.
Следва да се приеме и наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разрешеният въпрос за възстановяване само до размер на отчуждената идеална част върху обособения към настоящия момент поземлен имот има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед необходимостта от тълкуване на разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗВСВОНИ досежно обекта на реституция в случаите на отчуждаване на идеална част, с оглед условието имотът да съществува реално до размера, в който е отчужден. В случая отчуждаването е в размер на съответните идеални части и се поставя въпросът дали именно до този размер бившият имот не съществува реално към настоящия момент или обратното, както е приел въззивният съд, изхождайки от частичното отчуждаване по ЗОЕГПНС и частично отчуждаване по ЗПИНМ, като реституцията за последното не може да настъпи с оглед пречката за това с реализиране на мероприятието. В заключение следва извода за наличие на поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 9.03.2009 год. по гр. д. № 2307/2006 год. по описа на Софийски градски съд.
Указва на касаторите П. С. П. и М. М. П. да внесат държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС, и представят вносния документ за това в седмичен срок от съобщението.
След изпълнение на горното указание, делото да се докладва на П. на Второ гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: