О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 22.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 21.03.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1712/2013 година
Производството е по член 274,ал.3,т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№449/29.01.2013г.,подадена от ЕТ”С.-М.-М. Д.”гр.София,представлявана от адвокат Д. С.,против определение №452/2012г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№591/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава определение без номер от 25.07.2012г.,постановено по гр.д.№434/2012г. по описа на Кюстендилски окръжен съд за отказ да освободи от държавна такса [фирма] по исковете,предявени от него с правно основание член 45 от ЗЗД срещу Й. Б. М.,Х. Б. М.,Й. Д. М. и Б. Г. М..
Частна касационна жалба,със същото съдържание е депозирана пред въззивния съд с вх.№382/24.01.2013г.,като с разпореждане от 28.01.2013г. на съда жалбата е оставена без движение,поради констатирани нередовности,за което на жалбоподателя са дадени указания,включващи и представяне по делото на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.
В изпълнение на тези указания,касаторът е приложил към частната си касационна жалба молба-уточнение вх.№969/26.02.2013г.,с която заявява,че въззивният съд с определението си се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото,основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение,съгласно член 280,ал.1,т.3 ГПК.Поддържат се доводи,че следва да бъде освободен от заплащането на дължимата държавна такса,поради наличие на безспорни доказателства за търсени според него публични задължения ,заради което му е наложена възбрана върху единствения му имот и запор върху всички банкови сметки.
Върховният касационен съд,Гражданска колегия,състав на Второ гражданско отделение,след като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения по член 275,ал.1 ГПК срок и е насочена срещу валиден,допустим и подлежащ на обжалване акт.
За да потвърди определението на първоинстанционният съд,с което е оставено без уважение искането на ищеца за освобождаване от внасянето на държавна такса в производството по образуваното по предявените от него искове,по реда на ГПК/отм/,въззивният съд е стигнал до извода,че не са налице критериите на член 63,ал.1,б.”б” от ГПК/отм/ ,за да бъде освободен ищеца- [фирма] от внасянето на дължимата държавна такса,като е прието че са налице финансови възможности за ищеца за заплащане на тази такса.Съдът е отбелязъл,че настоящата разпоредба на член 83,ал.2 ГПК,предвижда възможност за освобождаване от внасяне на държавна такса само на физически лица,но не и на правни субекти,какъвто е еднолични търговец и въпреки че производството по делото се води по реда на ГПК/отм/ е прието че ищеца дължи на общо основание държавна такса.
По допускане на касационното обжалване:
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1т.3 от ГПК.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението му по член 284,ал.3 ГПК.Видно от съдържанието на изложението на касатора,в същото е цитирана само нормата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,без да се формулира правен въпрос от значение за изхода на делото,който е включен в предмета на спора и обуславя решаващите изводи на съда.Изложението му съдържа в останалата си част само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт,ще се направи след допускането й до касационно обжалване.
Според приетото в горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Наред с това,сочената хипотеза от касатора,предвидена в член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване,с оглед възприетото в т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,е налице,когато правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалвания въззивен съдебен акт,е от значение за точното прилагане за закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им,или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,като такива аргументи в липсват в изложението на касатора.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №452/19.12.2012г. на Великотърновски апелативен съд,постановено по ч.гр.д.№591/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: