О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
гр. София,.02.04..2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 94 по описа за 2009 година на ІІ г. о. СА, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
С определение № 30 от 24.09.2008 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е обезсилил първоинстанционното решение от 18.12.2006 год. по гр. д. № 12848/2005 год. на Софийски районен съд и прекратил въззивното производство по гр. д. № С – 34/2007 год. по предявения от И. агенция “В” против “Л” ЕООД иск за установяване, че описаните имоти представляват публична държавна собственост.
Против това определение на въззивния съд са подадени частни жалби от Националния в. м. /НВИМ/, И. агенция “С. дейности на Министерство на отбраната” /ИА”С”/ и Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като контролираща страна в процеса. Същите са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и се оспорват от ответното дружество и конституираните като трети лица, негови помагачи.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като обсъди оплакванията и данните по делото, намира следното:
С обжалваното разпореждане въззивният съд, за да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството, образувано по установителния иск на И. агенция “В” / И. “ВКИ”/, сега закрита, е приел, че в шестмесечния срок от спиране на производството по общо съгласие на страните – в с. з. на 13.03.2008 год., не е поискано възобновяването му от никоя от тях, поради което и е приложил чл. 184, ал. 1 ГПК /отм./. Обсъдил подадената в този срок – на 8.09.2008 год., молба от НВИМ като подадена от ненадлежна страна с оглед липсата на правоприемство със закритата с ПМС № 167/2008 год. ИА”ВКИ” и заключил, че липсва правоприемник на ищеца, който да бъде конституиран като страна в процеса.
Определението е законосъобразно.
Съгласно чл. 231, ал. 1 ГПК, както и чл. 184, ал. 1 на отменения ГПК, спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва.
В случая този срок е изтекъл на 13.09.2008 год. и е налице постановено решение на първоинстанционния съд, предмет на въззивното обжалване.
Правилно въззивният съд е приел, че НВИМ не е правоприемник на ищеца, съгласно чл. 227 ГПК, респ. 120 ГПК /отм./, в лицето на който да продължи производството по делото, с оглед ПМС № 167/11.07.2008 год. за приемане на У. правилник на МО, с което в пар. 1, т. 1 ПЗР е отменен чл. 2, ал. 1, т. т. 2-4 от ПМС № 162/99 год. /т. е. и относно И. “ВКИ”/ и не е уредено твърдяното правоприемство, с оглед пар. 10 ПЗР, изм. с ПМС № 228 от 16.09.2008 год. Следователно, правилно е оставена без уважение и подадената на 8.09.2008 год. молба за конституиране на НВИМ в производството на мястото на закритата агенция. Изводът не се променя от обстоятелството, че към този момент му е бил предоставен спорния имот, като публична държавна собственост, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя. С оглед липсата на искане от някоя от страните за възобновяване на производството по делото, правилно същото е прекратено с обезсилване на постановеното първоинстанционно решение.
Подадената частна жалба на НВИМ против въззивното определение е недопустима, тъй като този жалбоподател не е страна по делото.
По жалбата на И. “С”, съдът намира следното: Вярно е, че с параграф 10 от ПЗР на ПМС № 167 от 11.07.2008 год. дейността… на И. “ВКИ” се поема от този жалбоподател, като е уточнено “по отношение управлението на военните клубове и осъществяването на културно-възпитателна и военно-патриотична дейност”. Дори и да се приеме наличие на правоприемство на дейността на закритата агенция, то в релевантния шестмесечен срок не е налице подадена молба за възобновяване на спряното производство, поради което и жалбата се явява неоснователна. Ирелевантно за легитимацията на правоприемник е обстоятелството, че впоследствие спорния имот е предоставен на тази агенция, с изменението с ПМС № 228 от 16.09.2008 год., в сила от обнародването на 23.09.2008 год. на Д. в. бр. 83.
Неоснователна е и частната жалба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като от тази страна също не е подадена молба за възобновяване на производството, а и този жалбоподател не може да се позовава на чужди права, тези на подалия такава молба НВИМ.
В заключение, жалбата на НВИМ следва да се остави без разглеждане, като недопустима, а обжалваното от другите двама жалбоподатели определение, като правилно следва да се остави в сила, водим от което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 30 от 24.09.2008 год. по гр. д. № С-34/2007 год. на Софийски градски съд, по подадените от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и И. агенция “С” частни жалби.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Националния в. м. частна жалба против горното въззивно определение, като недопустима, в която част настоящето определение може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: