О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София,02.04.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 116/2009 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на А. К. А., В. С. Г. и Г. Д. Г. , чрез пълномощника им адв. М. Г. , против въззивното определение от 1.12.2008 год. по ч. гр. д. № 529/2008 год. на Хасковския окръжен съд. С него е оставена без уважение жалбата им против първоинстанционното определение от 8.10.2008 год. за спиране на производството по гр. д. № 657/2008 год. на Хасковския районен съд до решаване на гр. д. № 337/2008 год. на същия съд и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изпълнение на указанията на въззивния съд, след връщане на делото от касационната инстанция за отстраняване нередовности в жалбата, жалбоподателите са представили изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да е формулиран същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в обжалваното определение. Представени са определения на ВКС и САС в подкрепа на поддържаното основание.
Въззивният съд, за да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което производството по делото е спряно до решаване на друго дело в същия съд, е приел, че предмет и на двете дела е един и същ имот, но страните и правното основание по двете производства са различни. Приел, че обуславящо разглеждането на настоящия спор за собственост по иска по чл. 108 ЗС е производството по предявения установителен иск от настоящите жалбоподатели за претендирано от тях право на собственост върху същия имот с площ 373 кв. м.
Оплакването в жалбата е за липса на изложени съображения за преюдициалност на спора по другото дело по отношение настоящето. Това оплакване предполага произнасяне по същество на спора, предмет на частната жалба, което е допустимо след преценка на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Тъй като жалбоподателите не са формулирали кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд, то и не може да се прецени дали същият е решаван противоречиво от съдилищата в представените определения на ВКС и САС. Затова и следва извода, че не е налице поддържаното осонвание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и касационно обжалване на въззивното определение не може да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното определение № 253 от 1.12.2008 год. по ч. гр. д. № 529/2008 год. на Хасковския окръжен съд, по подадената от А. К. А., В. С. Г. и Г. Д. Г. , чрез адв. М. Г. , жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: