Определение №144 от 29.3.2016 по гр. дело №624/624 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№144
гр. София, 29.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 624/16г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 442 от 22.10.15г., постановено по в.гр.д.№ 584/15г. на Хасковския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 115 от 06.07.15г. по гр.д.№ 167/14 г. на Харманлийския районен съд в отхвърлителната му част, с която не е допусната съдебна делба на селскостопански животни /едър рогат добитък, овце, кози и коне/, както и на движими вещи, подробно описани в решението, между Д. М. Д. и Г. К. Ч..
По делото е установено, че страните по делото са бивши съпрузи, които са били н брак от 1994г. до 2013г. За да потвърди първоинстанционното решение, с което не е допусната делба на част от селскостопанските животни и движимите вещи съдът е приел, че по делото липсват данни такива животни /говеда, кози и овце/ да съществуват понастоящем и къде се намират, нито е установено страните да са притежавали 2 бр.коне, както и другите претендирани като съсобствени между тях движими вещи.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК по процесуалноправен и материалноправен въпрос.
Ответникът по жалбата не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения задължение на касатора е да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая касаторът не е посочил правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, който е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което касационната жалба не следва да се допуска да разглеждане само на това основание, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че същите не са и налице, тъй като касаторът не сочи в какво се състои противоречието между обжалваното решение и представената от него незадължителна практика на районни и окръжни съдилища и такова липсва, нито е изложил някакви доводи за наличието на посочените в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост на постановеното решение. По направените в тази насока доводи следва да се отбележи, че предвид липсата на съсобственост между страните по отношение на животните и вещите, които са били предмет на въззивно обжалване, обстоятелството дали съпругата на наследодателя на касатора е притежавала или притежава някакви права върху тях е правно ирелевантно, още повече, че твърденията в исковата молба са за придобиване имуществото изцяло в режим на съпружеска имуществена общност.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 442 от 22.10.15г., постановено по в.гр.д.№ 584/15г. на Хасковския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *