О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 144
София 23.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3663/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. Г., гр. София, срещу въззивно решение от 13.05.2008г. по гр.дело № 184/2007 г. на Ловешкия окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От формулираните в изложението доводи става ясно, че се поставя материалноправен въпрос за установяване правото на участие в делбата на трето лице, извън сънаследниците, с оглед придобитото от него качество на съсобственик и за прилагане института на придобивната давност в първата фаза на делбеното производство. Касаторът счита, че липсва нова практика на ВКС по тези въпроси.
Ответникът по касационната жалба С. Г. С. оспорва жалбата.
Ответникът по касация П. Г. С. , не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решението от 21.03.2007г. по гр.д. № 147/2006г. на Л. районен съд в частта, с която е допусната делба между С. Г. С., П. Г. С. и Г. П. Г. на недвижим имот при квоти : по 215/1030 ид.ч. за С. Г. С. и П. Г. С. и 600/1030 ид.ч. за Г. П. Г.. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ е допусната делба при равни квоти между С. Г. С. и П. Г. С. и е отхвърлен искът по отношение на Г. П. Г.. В. съд е приел, че само тези съделители са съсобственици на имота като наследници на общия наследодател – техен баща. Правата, които Г. Г. претендира, той следва да реализира в отделно производство в което евентуално могат да бъдат признати с влязло в сила решение правата му на купувач на идеални части от имота по предварителен договор по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД. В тази връзка съдът се е позовал на ППВС № 7/1973г. относно това, че искът за делба на съсобственост не може да бъде съединен с иск за създаване на съсобственост или за създаване на дялове, различни от законните. Освен това Г. Г. , който е закупил с предварителен договор реална част от имота от общите наследодатели, не е доказал, че го е придобил по давност.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставените от касатора като съществени материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд в разглеждания случай, не са съществени за спора и не попадат в хипотезата на цитираната норма, обосноваващи допускане на касационно обжалване. Първият е въпрос относно материалноправната легитимация на страните, който се включва във въпросите, които разглежда делбеният съд по реда на чл.282, ал.1 ГПК /отм./ – между кои лица, за кои имоти и при какви части за всеки от съделителите ще се извърши делбата. Вторият е фактически въпрос с оглед провежданото от страната главно доказване на твърдените от нея релевантни факти, вкл. доказване основанието, от което произтича участието и в съсобствеността, независимо дали то произтича от наследяване или от друг юридически факт. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразното му тълкуване, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или преодоляване на неправилната практика, а значение за развитие на правото е налице, когато трябва да бъде направено такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Релевантни доводи в тази насока не са изложени от касатора. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.05.2008г. по гр.дело № 184/2007 г. на Ловешкия окръжен съд по касационна жалба на Г. П. Г., гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.