О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр. София, 22.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 3843/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Я. Б. срещу решение № 94 от 22.05.2018г., постановено по в.гр.д.№ 59/2018г. на Кърджалийския окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 89 от 28.10.2016г. по гр.д.№ 264/2016г. на Кърджалийския районен съд, с което е уважен предявеният от Б. Б. Х. против Р. Я. Б. иск с правна квалификация чл.108 ЗС за ревндикация на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на [населено място] с площ от 872.43 кв.м.
По делото е установено, че ищецът в първоинстанцинното производство Б. Б. Х. е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на договор за покупко- продажба, сключен с нот.акт. 19/2006г. Продавачите по сделката са наследници на П. А. М. и са се легитимирали като собственици на имота с решение № 2335 от 22.06.2000г. на ПК-К., с което имотът им е възстановен в съществуващи /възстановими/ стари реални граници – нива от 0,872 дка , находяща се в землището на [населено място], м.”К.”, имот № **** от кадастралния план на града от 1975г. въз основа на емлячен регистър. Реституираният имот е идентичен с имот № ****, за който е отреден УПИ ****, кв.171 по ПУП на[жк], [населено място] на основание чл.16, ал.5 ЗУТ с площ от 759 кв.м. и е закупен от наследодателя на праводателите на ищеца през 1937г. като нива от 1,000 дка. Ответникът е закупил процесния имот с нот.акт № 18/2015г. като при изповядване на сделката неговите праводатели са представили заповед № 151 от 09.02.2009г. на кмета на [община], с която на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА, вр. с чл.16, ал.5 ЗУТ, въз основа на влязъл в сила ПУП, е наредено да придобият правото на собственост върху него като наследници на А. Й. /А. Ш. М./, поради това, че с решение № 59 от 14.05.2007г. по гр.д.№ 287/2007г на РС-Кърджали по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е признато за установено, че Ш. Ч. /Ш. А. Ш./, като наследник на А. Ш. М., починал на 03.02.1985г. има право да възстанови собствеността върху 29 дка земеделски земи в землището на [населено място], общ.К.. С решение № 5582 от 22.12.2008г. на ОСЗ на наследниците на А. Ш. М. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделски имоти, между които и нива от 0,950 дка в местността ”Чаир”, имот 6254 по кадастрален план, изработен през 2003г., която местност не е идентична с местността “К.”, в която попада процесният имот. Преди това, с влезли в сила решение № 4633 от 03.07.2007г. и решение № 516 от 24.03.2008г. административният орган е отказал да възстанови правото на собственост върху този имот.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесният имот е реституиран по реда на ЗСПЗЗ на праводателите на ищеца с решение № 2335 от 22.06.2000г. на ПК-К. и че понастоящем като негов собственик се легитимира ищецът по силата на сключения с нот.акт 19/2006г. договор за покупко-продажба. Прието е също, че заповед № 151 от 09.02.2009г. на кмета на [община], съставляваща основание изповядване сделката, от която ответникът черпи права върху имота, е издадена въз основа на нищожно решение № 5582 от 22.12.2008г. на ОСЗ и също е нищожна. Посочено е, че възражението за нищожност на решението на поземлената комисия от 22.06.2000г., с което имотът е възстановен на праводателите на ищеца, е направено от ответника след приключване на съдебното дирене в представена пред първоинстанционния съд писмена защита и е преклудирано.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. В кой момент настъпва преклузията ответникът по ревандикационен иск за собственост с правно основание чл.108 ЗС да поиска произнасяне по реда на косвения съдебен контрол досежно решение на поземлена комисия, с което е възстановено правото на собственост на праводателите на ищеца в стари реални граници, ако ищецът не се е позовал на това решение в обстоятелствената част на исковата молба и не го е приложил като доказателство с исковата молба; достатъчно ли е ответникът с отговора на исковата молба да направи възражение, че ищецът не е придобил имота, тъй като праводателите му не са били собственици; обоснован ли е съдебният акт, ако съдът е осъдил ответника да отстъпи собствеността върху претендирания недвижим имот и в диспозитива на решението си е посочил като титул на правото на собственост на ищеца решението на поземлената комисия, с което неговите праводатели са се легитимирали при прехвърлянето на собствеността; 2. Може ли ищецът по ревандикационен иск за собственост да оспорва правата на праводателя на ответника, след като не е заявил лични права на собственост върху възстановения имот преди образуване на ТКЗС и има ли право в тази хипотеза гражданският съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязлото в сила решение на ОСЗ и 3. Налице ли е произнасяне плюс петитум, ако с петитума на исковата молба ищецът е претендирал правото на собственост върху недвижим имот, индивидуализиран с идентификатор по кадастралната карта на населеното място, без посочена площ, а съдът се е произнесъл като е осъдил ответника да предаде владението върху имот с площ, по-голяма от площта на имота по кадастралната карта. Поддържа се, че първият поставен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а останалите два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1 разяснения формулираният от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК
По отношение на първия поставен въпрос визираните в т.4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки не са налице, тъй като не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува изобилна съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. В допълнение следва да се отбележи, че решението на поземлената комисия, с което праводателите на ищеца са се легитимирали като собственици на процесния имот при сключването на договора за покупко-продажба, ведно с реституционната преписка, е представено и прието по делото като доказателство преди последното заседание пред първоинстанционния съд, на което касаторът, респ. неговият пълномощник, е присъствал, поради което в съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че направеното оспорване в писмената защита е несвоевременно. Според практиката на ВКС направените в отговора на исковата молба възражения трябва да са достатъчно ясни и конкретни за да може ищецът от своя страна да организира защитата си, което не би могло да стане, ако се направи общо възражение, че праводателите му не са били собственици на спорния имот, без да се посочат причините за това. Поставеният трети подвъпрос е по съществото на жалбата и няма отношение към настоящото производство по нейното селектиране, а освен това същият е решен при първото разглеждане на делото от ВКС с Р № 21 от 07.03.2018г. по гр.д.№ 1860/2017г. на ВКС, ІІ г.о. и не може да бъде повдиган повторно.
Вторият поставен въпрос не е решен в противоречие с посоченото от касатора Р № 11 от 21.06.2017г. по гр.д.№ 3709/2016г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че гражданският съд не може да осъществява косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на влезлите в сила решения на общинските служби по земеделие по възражение на ответника, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху възстановения имот преди образуването на ТКЗС, тъй като в настоящия случай такива права са заявени от праводателите на ищеца. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че този въпрос и не обуславя изхода на спора, тъй като в случая е установено, че с посочената по-горе заповед на кмета на общината на праводателите на касатора е бил предоставен имот, който вече е бил реституиран на праводателите на ищеца и не е бил общински.
Последният поставен въпрос също не обуславя изхода на спора, тъй като в случая предмет на иска е целия урегулиран поземлен имот, а според константната практика на ВКС площта на тези имоти не е техен съществен индивидуализиращ признак. Ето защо посочването на площта на имота съгласно нотариалния акт за собственост на ищеца, вместо на реалната му площ според действащия план не представлява произнасяне плюс петитум. Представените две решения на ВКС във връзка с този въпрос се отнасят да различни от настоящата хипотези /с едното е разгледан иск за собственост на реална част от поземлен имот, а с другото на таванско помещение/ и противоречие с тях не е налице.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 94 от 22.05.2018г., постановено по в.гр.д.№ 59/2018г. на Кърджалийския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: