О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София 13.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело №2917/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Е. П., [населено място], чрез процесуалния и представител адвокат З. М., срещу въззивно решение от 11.01.2016г. по гр.д. № 20450/2014г. на Софийския градски съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси : допустимо ли е въззивният съд да се произнася по непредявени с исковата молба фактически основания и служебно да променя фактическите обстоятелства, посочени от ищците като основание на иска; допустимо ли е съдът да основава решаващите си изводи на документи, които не са представени и приети по надлежния ред по делото, които са оспорени изрично или съдържанието на които е възпроизведено в друг документ. В приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК се поставя въпрос -допустимо ли е да се извежда право на собственост от алеатораен договор или от съдебно решение за развалянето му. Прилагат се решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които се твърди, че обжалваното противоречи по първите два въпроса.
Ответникът по касационната жалба В. Т. Л., [населено място], Софийска област оспорва касационната жалба в становище по чл.287 ГПК. Ответникът по касационната жалба А. К. А. не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение №І-118-10/2014г. по гр.д.№10005/2013г. на Софийския районен съд. Постановено е друго, с което З. П. е осъдена да предаде владението на В. Л. и А. А. на недвижим имот – апартамент №28, находящ се в София,[жк], [жилищен адрес] /подробно описан/. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че с влязло в сила решение на 17.06.2009г. по гр.д№866/1993г. на СРС /оставено в сила с решение на СГС по гр.д.№3805/2001г./ на основание чл.87,ал.3 ЗЗД е развален договор за прехвърляне на процесния апартамент срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в нотариален акт № 67/1990г., сключен между С. Б. С. и А. М. С. /поч.1993г. по време на процеса/ – прехвърлители, и З. Е. П. – приобретател. В качеството си на наследници на починалия А. С. по делото са конституирани С. С. и настоящият ищец А. К. А.. Ищцата В. Л. пък е наследник по закон и по завещание на С. С. /починала по време на процеса през 2000г./ Следователно ищците са собственици на имота в качеството им на правоприемници на прехвърлителите. Договорът е развален по реда на чл.87,ал.3 ЗЗД, развалянето има ретрактивно действие и правото на собственост е възстановено с обратна сила в патримониума на прехвърлителите, респ. на техните наследници – ищци по делото. Ответницата по иска упражнява фактическата власт върху имота и след разваляне на договора, по който е била приобретател. Тя дължи връщане на имота. За неправилни са приети изводите на първоинстанционния съд, че по делото липсват доказателства наследодателите на ищците да са били собственици на имота към момента на сключване на договора по нотариален акт №67/1990г. с ответницата З. П.. Този факт се установява от съдържанието на описания нотариален акт, приет по делото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл.280,ал.1 т1 и т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г., по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, представляващ твърдяното субективно право или правоотношение. Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда.
В разглеждания случай първият, формулиран от касатора въпрос – допустимо ли е въззивният съд да се произнася по непредявени с исковата молба фактически основания и служебно да променя фактическите обстоятелства, посочени от ищците като основание на иска, не е решен в противоречие с приложената практика на ВКС. Това е така, защото въззивният съд не се е произнесъл на непредявено в исковата молба правно основание или при променени от самия него фактически обстоятелства. Ищците са твърдяли, че са собственици на процесния имот с оглед влязлото в сила съдебно решение за разваляне на алеаторния договор по уважен срещу настоящата ответница З. П. иск с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД. Те са конституирани по делото в качеството им на правоприемници на прехвърлителите, поради което страните по настоящото дело са обвързани от постановеното по приключилото съдебно решение. Ответницата дължи връщане на имота и го владее без правно основание. Въззивният съд е изследвал твърдените от ищците правнорелевантни факти, разгледал е релевираните от ответника възражения и в рамките на очертания предмет на спора от въззивната жалба е постановил решението си. Останалите въпроси също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на решението. След анализ на представените по делото писмени доказателства – нотариален акт № 67/1990г. и решения на СРС и СГС, зачитайки силата на пресъдено нещо на решението по приключилото дело с предмет спор по чл.87,ал.3 ЗЗД , по което като страни са участвали настоящите ищци /конституирани по делото на мястото на първоначалните ищци – прехвърлители/ и ответникът З. П., въззивният съд е извел решаващите си изводи за материалноправната легитимация на ищците. Отчетено е,че те основават искането си за връщане на имота на разваления алеаторен договор като последица от уважаването му /така и в т.2А от ТР №4/2014г. по тълк.д.№4/2014г., ОСГК/. Приетото от съда не е в противоречие с приложените от касатора решения, тъй като не се касае за основаване на правните му изводи на непредставени доказателства, респ. недопуснати във въззивното производство доказателства или пък изключени от доказателствения материал като негодни такива, в т.ч. сочените от касатора нотариален акт № 19/1985г. и саморъчни завещания. Във връзка с изложеното следва да се приеме за неотносим към изхода на делото и последният въпрос -допустимо ли е да се извежда право на собственост от алеатораен договор или от съдебно решение за развалянето му. Както бе посочено вече, решаващите изводи в обжалваното решение са основани на действието на влязлото в сила между страните по спора решение за разваляне на договора за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот и прилагане на последиците от развалянето.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация В. Л. следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.01.2016г. по гр.д. № 20450/2014г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА З. Е. П., [населено място], да заплати на В. Т. Л., [населено място], Софийска област разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: