О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 09.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 11.12.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №4462/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1721/22.03.2013г.,подадена от М. К. В. от [населено място],против решение от 19.02.2013г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№753/2012г. по описа на същия съд,с което се обезсилва като недопустимо решение №135/30.06.2010г. по гр.д.№1381/2008г. по описа на Шуменски районен съд,в частта ,с която е отхвърлен предявения на основание чл.124,ал.1 ГПК,за признаване за установено спрямо Н. Ц. А. и Р. Б. А.,че М. К. В. и В. И. Д. са собственици на описания в решението имот,като в останалата му част-за отхвърляне на предявения от М. К. В. и В. И. Д. иск за признаване за установено,че П. И. П. от [населено място],не е собственик на описания недвижим имот,решението е потвърдено.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното решение е необосновано и е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон,като се иска неговата отмяна изцяло.
Постъпила е касационна жалба и от В. И. Д.,чрез особения й представител-адвокат Р. С. Р.,против горепосоченото въззивно решение,като се твърди,че същото е необосновано,постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
Ответникът по подадените касационни жалби П. И. П.,чрез пълномощника му адвокат Г. Г. Г.,в депозирания писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
По жалбата на М. К. В.:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищците В. Д. и М. В. са предявили обективно и субективно съединени искове,квалифицирани от съда-с правно основание член 124,ал.1 от ГПК:за признаване за установено по отношение на ответниците Н. Ц. А. ,Р. Б. А. и П. И. П.,че ищците са собственици на процесния имот-двуетажна жилищна сграда,лятна кухня и насаждения,с дворно място,застроено и незастроено с площ от 1040кв.м,находящо се в [населено място],както и отрицателни установителни искове за признаване за установено,че ответникът П. И. П. не е собственик на същия имот.По отношение визирането на нормата на член 524 от ГПК във връзка с член 124,ал.1 от ГПК в мотивите на решението на първоинстанционния съд,е посочено от въззивния съд ,че тази норма не може и не е основание за предявените искове,тъй като се отнася само до процесуалния ред за спиране на въвода във владение,а видно от доклада по делото по член 146,ал.1 ГПК,първоинстанционният съд е квалифицирал и разгледал предявените искове с правно основание член 124,ал.1 ГПК.Съдът е приел,въпреки липсата на приложен по делото нотариален акт,че двете ищци през 1992г. прехвърлили процесния имот на трети лица,чиято собственост станал имота-Х. и Ж. Д.,които са свекър и свекърва на ищцата М. К.,тъй като в самата искова молба ищците твърдят,че на 27.02.1996г. са сключили предварителен договор с продавачите Х. и Ж. Д.,по силата на който последните следвало да им прехвърлят процесния имот,като въпреки възможността да поискат обявяването на този договор за окончателен, ищците не са сторили това.Съдът е посочил,че независимо от това,че ищците са останали в имота,след като не са предприели горепосочените действия,не са положили усилия да узаконят своята собственост и липсва съзнание у тях че имат собственически права върху процесния имот,няма и надлежни доказателства че са се грижили за имота като свой,поради което е стигнал до извода,че не е налице за ищците непрекъснато и необезпокоявано владение,продължило 10 години за да бъде придобит имота по давностно владение от последните.Въпреки сключения на 27.02.1996г. с ищците предварителен договор за продажба на процесния имот,на 20.03.1996г. Х. и Ж. Д. сключили предварителен договор за продажба на същия процесен имот с Н. Ц. А.,който бил обявен за окончателен с влязло в сила на 04.04.2000г. решение по гр.д.№318/1997г. по описа на Шуменски районен съд,вписано в службата за вписвания на 27.12.2005г.,което има действие по отношение на всички лица от деня на вписването му,и по силата на това решение собственици на процесния имот са Н. Ц. А. и съпругата му Р. Б. А..Съдът е отбелязъл,че пет години след завеждане на гр.д.№318/1997г., настоящите ищци М. В. и В. Д. да завели пред РС Монтана иск против Ж. и Х. Д., с правно основание чл.135 ЗЗД,за обявяване на последващия предварителен договор/сключен с Н. А./ от 20.03.1996г. за продажба на процесния имот,приключило с влязло в сила решение от 08.04.2004г. по гр.д.№1585/2002г. на Районен съд [населено място],с което този договор е обявен за недействителен спрямо двете ищци,като така прогласената недействителност не засяга правата на трети добросъвестни лица,които са придобили възмездно имота преди вписване на исковата молба за обявяване на обявяване на недействителността,и след като липсват доказателства,че купувачът Н. А. е знаел за увреждането,то влялото в сила решение по гр.д.№318/1997г. по описа на Шуменски районен съд е породило конститутивен вещно-прехвърлителен ефект.С оглед на установеното по делото и преценката на събраните доказателства,съдът е стигнал до извода,че продавачите по нот.акт №71/2007г. Н. Ц. А. и съпругата му Р. Б. А. са се легитимирали като собственици на процесния имоти и с осъществената по същия покупко-продажба са прехвърлили собствеността на ответника П. И. П.,поради което предявените искове са неоснователни и недоказани.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,приложено с касационната жалба,депозирано чрез пълномощника на М. К.-адвокат Р. С. Р.,както и оказващ правна помощ на В. И. Д., касаторът заявява/цитирам по пунктовете на изложението/:
„За да постанови атакуваното решение съдът е разрешил неправилно повечето от поставените му въпроси:
1.Следва ли съдът да базира изводите си върху събраните по делото доказателства?”/член 280,ал.1,т.1 ГПК/
след което се правят касационни оплаквания,че съдът не е посочил доказателствата,на които обосновава изводите си,в подкрепа са цитира задължителна практика на ВКС.
„2.Дали текстът на член 524 от ГПК визира само предпоставка за други искове или се касае за самостоятелен иск,тъй като по въпроса няма произнасяне по новия ГПК,решаването му по касационен ред ще е от значение за развитието на правото и точното прилагане за закона.”
Касационният съд намира,че този въпрос не може да обоснове хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,тъй като е неотносим към произнасянето на съда в решаващите му мотиви,относно правната квалификация на предявените искове.
„4.Длъжен ли е съдът за коментира посочените доказателства?”
Като се цитира задължителна съдебна практика на ВКС,без да се посочва кои конкретно доказатества не са обсъдени и преценени от съда,каквато е неговото задължение,с оглед тази практика,а не коментирането им,както се сочи във този въпрос.В случая не е налице формулиран правен въпрос от касатора,който е от значение за изхода на делото и е обусловил изводите на съда/виж т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК/.
В същия смисъл и съдържание е посоченото в пункт пети от касатора относно преценката на доказателствата по делото,без да се сочат конкретни такива по делото.
По пунктове 6 и 7 от изложението на касатора,се визират задълженията на съда при доклада на делото по член 146 от ГПК,какъвто е направен от първоинстанционния съд,с дадени на страните указания,като същият не противоречи,а напротив направен е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС.
По пунктове 8 и 9 от изложението освен,че не са формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото и обусловили изводите на съда,в същите се съдържат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК-че съдът не е разгледал всички оплаквания на жалбоподателя,както и пренебрегнал според касатора,/в смисъл че не ги е възприел/ доводите за недостатъци за представения по делото нотариален акт №71/2007г.,които касационни оплаквания са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК,тъй като преценката за законосъобразността на въззивното решение,ще се извърши след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 от ГПК.
В изложението на касатора в останалата му част от пункт 10 до16,освен че се навеждат отново касационни оплаквания за това какво неправилно е прието според касатора от въззивния съд,във връзка с неговите твърдения,се посочват въпроси,които са неотносими към решаващите изводи на съда
С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията,предвидени в член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на В. И. Д.:
Към касационната жалба е приложено изложението на касатора по член 284,ал.3,т.1 от ГПК,депозирано чрез адвокат Р. С. Р.,действащ като неин особен представител,във връзка с оказвана правна помощ,както и в качеството му на пълномощник на първата жалбоподателка М. К. В..Същото е подадено като едно общо изложение по тези две касационни жалби срещу въззивното решение и във връзка с посоченото по –горе,по повод касационната жалба на М. К. В., по което,настоящият състав на касационния приема,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с оглед направените по разгледаното по-горе общо изложение доводи.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.02.2013г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№753/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: