О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 11.06.2015 година
Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. д. № 1900 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 1545 от 05.12.2014 г. по ч.гр.д. № 1032/2014 г. на Русенски окръжен съд е потвърдено определение № 7122 от 20.10.2014 г. по гр. д. № 3798/2014 г. на Русенски районен съд, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е постъпила от К. Н. Г.. Твърди се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. В противоречие с практиката на ВКС са разрешение следните правни въпроси : задължен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства и какво е значението на площта на имота и сигнатурата по плана за индивидуализацията му и необходимо ли е тя да бъде определена чрез назначаване на експертиза. Твърди се нищожност на първоинстанционното определение, тъй като било постановено от съдия, на когото не е разпределено делото.
Ответниците Л. Д. Л., М. И. Л. и Б. И. Л. изразяват становище за недопустимост респ. неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК вр. чл. 288 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с депозираната от ищеца искова молба за признаване за установено, че същият е собственик на 8/10 ид. ч. от процесния недвижим се иска пререшаване на правен спор, решен със сила на присъдено нещо в делбено производство – влязло в сила решение № 497/15.03.2012 г. по гр. д. № 8204/2011 г. на Русенсксия районен съд. Налице е обективен и субективен идентитет между двете дела.
Не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.Неоснователно е твърдението за постановен нищожен съдебен акт. От данните по делото е видно, че определението е постановено от надлежен съдебен състав с докладчик съдия, определен чрез електронно разпределение. Освен това постановяването на определение от различен от определения докладчик съдия, не води до нищожност на акта.
Поставените правни въпроси са ирелевантни и не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на определението. Те не са обусловили изхода на производството. Решаващите изводи на въззивния съд са, че искът е недопустим, тъй като с влязло в сила съдебно решение между страните по спора е допусната делба на процесния имот и възраженията на жалбоподателя, че е собственик на 8/10 ид.ч. от имота по давност са преклудирани. За да достигне до този извод въззивният съд е преценил представените доказателства и приложеното гр.дело № 8204/2011г. на Русенски районен съд.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1545 от 05.12.2014 г. по ч.гр.д. № 1032/2014 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: