Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3847_16_opr_248(1)_288
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 14.07.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 11.07.2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3847 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 вр. чл.78,ал.5 вр. чл.288 ГПК.
К. жалбоподател В. М. Ш. иска от съда да измени определение № 129 от 02.03.2017 г. по делото, с което не е уважено искането и за допускане на касационно обжалване на въззивно решение в частта за разноските, с която е осъдена да заплати на И. Т. Г. сумата 3 000 лева за процесуално представителство в касационното производство.
В. М. Ш. иска на основание чл.78,ал.5 ГПК присъденият размер да бъде намален до минималния размер, посочен в чл.9,ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
И. Т. Г. в писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на искането, включително с доводи, че в производството са разгледани няколко претенции – иск за делба на недвижим имот, на множество движими вещи на висока стойност и претенции за трансформация на лично имущество, и самата молителката е претендирала пред първата инстанция да и бъде заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 3 800 лева.
Настоящият състав намира искането за допустимо, тъй като е направено в едномесечен срок от постановяване на определението по чл.288 ГПК. Отговорът на касационната жалба, в което е направено искането за присъждане на разноски от И. Г., не е връчван на В. Ш., тъй като това не е предвидено в ГПК.
По неговата основателност:
Действително производството за делба е за недвижим имот на стойност 53 262 евро, което е равно на 104 171.42 лева, и за множество движими вещи, описани в 23 пункта, някои от които съдържащи по няколко вещи, представляващи пълно обзавеждане на апартамента, между които няколко телевизора, няколко климатика, секции, гарнитури, мебели и обзавеждане за отделните стаи. В производството са разгледани няколко различни възражения за трансформация на лични средства и на двете страни – за 25 000 евро на И. Г. и за 1 804.80 лева, 8 607.24 евро, 21 304.80 евро и 19 5000 евро на В. Ш. (общо за 1 804.80 лева и 49 412.04 евро, което е равно на общо 98 446.35 лева за В. Ш.). Тези претенции са преюдициални по отношение на иска за делба. Касационната жалба на В. Ш. и изложението и за допускане на касационно обжалване съдържат доводи и правни въпроси, свързани с всичките и отхвърлени възражения и доводи. Поради изложеното дотук настоящата инстанция приема, че делото се отличава със значителна фактическа и правна сложност.
По всяко едно от възраженията въззивният съд е изложил мотиви като за отделен иск. Ако бъдат оценени поотделно съгласно чл.7,ал.4, и чл.7,ал.2,т.2, т.3 и т.4 НМРАВ макар и намалени на 3 /4 съгласно чл.9,ал.3 НМРАВ, минималните размери на адвокатските възнаграждения ще превишат присъдените 3 000 лева (само това за делбата на апартамента е в размер на 3 /4 от 3 655.14 лева). Поради това настоящият състав намира, че присъденото на И. Г. адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Настоящият състав намира за основателен и довода, че като е оценила собствената си защитата по делото на 3 800 лева за една инстанция (първата), В. Ш. няма основание да иска намаляване на възнаграждението на противната страна под този размер. Така е, защото с уговарянето и заплащането на възнаграждение на своя адвокат, В. Ш. е признала, че това е дължимото по това дело адвокатско възнаграждение (което съответно на труда на адвоката).
От изложеното следва извод, че не са налице основания за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на И. Т. Г..
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. М. Ш. за изменение на постановеното по делото определение № 129 от 02.03.2017 г. в частта за разноските,, като на основание чл.78,ал.5 ГПК бъде намалена сумата 3 000 лева, която В. М. Ш. е осъдена да заплати на И. Т. Г. за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.