Р Е Ш Е Н И Е
№.16
гр. София, 23.02.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Т. Кьосева, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3856 по описа за 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на М. С. Д. от гр. Х., чрез пълномощника й адвокат Ил. Д. , против въззивното решение от 27.06.2008 год. по гр. д. № 233/2008 год. на Софийския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 31.01.2008 год. по гр. д. № 233/2007 год. на Ботевградския районен съд и производството за делба на идеална част от невижим имот е прекратено.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите с молба за отмяната му и вместо това предявеният иск за делба на съсобствения с ответника имот бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът Н. В. В. е оспорил касационната жалба по съображенията в писмения му отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника му адв. Р. С. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноските.
С определение № 26 от 23.01.2009 год., Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, по релевантния за спора въпрос за допустимостта на производството за делба на идеална част от имот, съсобствен с трети лица, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
За да приеме производството за делба на ? ид. ч. от имот, съсобствен с трето за настоящето производство лице, за недопустимо и поради това да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че имотът е придобит от страните по време на брака им на основание покупко-продажба, в съсобственост с трето лице, което не е страна по делото. Липсват данни страните да са извършили делба с това трето лице, поради което и предметът на настоящето делбено производство – ? ид. ч. от целия имот не е годен обект на съдебна делба на прекратената съпружеска имуществена общност, за която законът не предвижда изключения от общите правила на делбата.
Установено е по делото, че по време на брака си страните са придобили с договор за покупко-продажба по нот. акт № 47/93 год. имот, представляващ ? ид. ч. от жилищна сграда, построена върху държавна земя в гр. Б.. Т. имот е предмет на предявения иск за делба от касаторката с твърдения за наличие на съсобственост при равни права с ответника след прекратяване на брака им.
Установено е, а и не е било спорно, че съсобственик на жилищната сграда е трето за спора лице, респ. лица, за което обстоятелство във въззивното производство са представени писмени доказателства – нот. акт № 114/78 год. за дарение от В. К. на 1/3 ид. ч. от жилищната сграда в полза на В. К. и типов договор от 1958 год. за отстъпване право на строеж върху държавна земя в полза на В. К.
Макар и да не се е позовал изрично, с оглед съображенията на въззивния съд за липса на данни да е извършена делба между страните по настоящето дело и останалите съсобственици на имота, явно е, че съдът е имал предвид разпоредбата на чл. 283 ГПК /отм/. Същата в настоящия случай е неприложима, с оглед обстоятелството, че се касае за един съсобствен между страните и трето лице /лица/ имот, предмет на настоящето делбено производство. В него е предявен иск за делба на ? ид. ч. от него, като съдебната практика /в т. ч. позоваването на касаторката на решение 713-81-І/ приема, че делба на идеална част е допустима, като след допускане на делбата на идеалната част от недвижимия имот последният трябва да бъде поделен между съделителите и третото лице, за да продължи делбата му. Това е обяснимо с възможността третото лице да оспори участието в съсобствеността на някои от съделителите, но не отрича правото на делба, заявено от един от съсобствениците, както е в настоящия казус. В конкретния случай на делба на един имот в съсобственост с трето лице, въззивният съд, констатирайки това обстоятелство от представените писмени доказателства, е следвало да приеме, че няма пречки делбата с третото лице да се извърши в същото производство, както е указано и в т. 3 от мотивите на ППВС № 4/64 год., което би довело до извършване на делбата на целия имот с участието на всички съсобственици. Затова е следвало да извърши процесуални действия по конституиране на останалите съсобственици в имота, включително и с даване указания на ищцата да насочи иска си срещу всички участници в имуществената общност, с оглед наличието на задължително другарство в делбения процес. Искът за делба трябва да се насочи срещу всички съсобственици, като участието им в процеса е условие за допустимостта му, и тъй като в този смисъл са изложените от въззивния съд съображения, /макар и да е приел, че претенцията за делба не касае целия недвижим имот/, то е следвало да остави без движение исковата молба и да даде съответните указания на ищцата за насочване на иска срещу всички съсобственици, които да бъдат конституирани в процеса по допускане и извършване на делбата на цялата жилищна сграда. Правомощията му за това намират израз в приетите разяснения на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Вместо да процедира по този начин с оглед възприетото му становище, въззивният съд неправилно е приел за недопустим иска за делба на придобитата от страните по време на брака им въз основа на възмездна сделка идеална част от имота, като е прекратил производството по него. По правило иск за делба на идеална част е допустим, но с оглед извършването на същата, в нея следва да участвуват всички съделители, което налага извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивния съд. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК въззивното решение следва да се отмени, като неправилно и делото се върне за ново разглеждане от друг състав, за изпълнение на горните указания по конституиране на всички страни в процеса.
При повторното разглеждане на делото въззивинят съд следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящето производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 463 от 27.06.2008 год. по гр. д. № 233/2008 год. на Софийския окръжен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.