О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№163
С., 11.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.02.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 582/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба14128/03.11.2015г.,подадена от Н. Н. С. от [населено място],против решение №357/23.09.2015г. на Старозагорски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1319/2015г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №216/09.04.2015г. постановено по гр.д.№189/2015г. по описа на Районен съд,гр.К.-за отхвърляне на предявения от Н. Н. С. против Б. Р. С.,иск с правно основание член 29,ал.3 от СК,за определяне на по-голям дял на Н. Н. С. в размер на 80 % от имуществото,придобито от страните по време на брака им,представляващо дворно място с площ 352кв.м,съставляващо ПИ №1569,включен в УПИ ХІІ-1569,1570,целия от 1073кв.м в кв.92,кад.район 505 по плана на [населено място],с построените в този имот едноетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Б. Р. С.,чрез пълномощника си адвокат В. А.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли да не се допуска същото,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,съдът е посочил,че правото на по-голям дял от общото имущество за единия от съпрузите,възниква след прекратяване на брака между тях при положение,че са налице безспорни и убедителни доказателста за това,че приноса на единия съпруг за придобиването му значително надхвърля приноса на другия съпруг,а съобразно разпоредбата на член 21,ал.2 и 3 СК, съвместният принос може да се изрази във влагане на средства,на труд ,на грижи за децата и работа в домакинството и последният се предполага до доказване на противното.Съдът е отбелязъл,че с оглед събраните по делото доказателства, не се установява какви средства са получени от ищеца С. по сключените договори за отглеждане на животни,нито за какво и как са влагани такива средства,още повече че са отчетени данни за участие в отглеждането им от страна на цялото семейство,а от друга страна е установено,че ответницата е полагала изключителните и основни грижи за домакинството,за семейството,както и грижите за отглеждането на родените от брака две деца.С оглед на така установеното съдът е приел,че по време на брака си всеки от съпрузите е работил според професионалната си квалификация,реализирал е доходи,с които е допринасял за благополучието на семейството,никой от тях не е разпилявал имущество,а във връзка с изискването за значителност на приноса,което е основание за по-голям дял,същото означава отклонение от обичайното,което следва да се преценява конкретно,както и факта на получаване на по-голям размер на трудово възнаграждение от един от съпрузите,само по себе си не води определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност,след като другия съпруг се е грижил за домакинството и семейството. В резултат на това,въззивният съд е стигнал до извода,че ищецът не е успял да обори законовоустановената презумпция,съгласно член 21,ал.3 СК.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 и т. 2 ГПК,като/цитирам/:
„1.Съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси,които са решавани противоречиво от различните съдилища/чл.280,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК/,а именно:Практиката на ВКС,отразена в цитираните с атакуваното решение постановления и решения/ППВС №5/72г. и ТР№63/1984г. на ОСГК,Р №133/23.03.2011г. по гр.д.№1700/2010 г. на ВКС,ІVго/безспорно сочи,че за да е налице значително по-голям принос на единия съпруг не е достатъчно да е налице единствено и само по-висок размер на получавания от него доход.Значение за извършване преценка за участието на съпрузите при придобиване на общото имущество при придобиване на общото имущество има и участието на всеки един от тях при отглеждането и възпитанието на децата и грижа за семейството.На първо място обаче,дори и сочената съдебна практика,поставя реализираните доходи на всеки от съпрузите и този критерий има приоритет пред останалите два.В този смисъл има постановено решение на ОС-гр.Б.,в което е уважен искът с правно основание чл.29 ал.ІІІ СК,позовавайки се основно на реализираните в значително-по-висок размер доходи по време на брака между страните в процеса,от страна на съпруга.
2.Съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,а именно:Следва ли да се обсъждат всички събрани по делото доказателства и всички доводи на страните?
В този порядък,ОС-гр.Стара З. е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила,визирани в чл.235 ГПК,като не е обсъдил наведените пред първата инстанция и ВЖ доводи за уважаване на предявения иск поради наличието на безпорни и категорични доказателства,сочещи на реализирани доходи от страна на касатора в значително по-висок размер от доходите,реализирани и осигурявани от съпругата и оставяне без обсъждане част от ангажираните по делото негова страна доказателства-за полаган труд за времето на съществуване на брака между страните винаги на повече от едно място,както и на полагане след навършване на възраст за пенсиониране.”
като цитира противоречие с практика на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,без да я прилага,както и Постановление №2/30.11.1967г. на П..
Видно от цитираното изцяло изложение на касатора,в неговата точка първа,липсва формулиран правен въпрос по смисъла на приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,според която касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение и обусловил правните изводи на съда.Напротив, същото съдържа само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280,ал.1 ГПК.
Видно от решаващите мотиви,цитирани по-горе,поставения в точка втора от изложеното правен въпрос,е разрешен не в противорчие с цитирината съдебна практика на ВКС,а в съответствие със същата.Това е така, защото въззивният съд е подложил на свой самостоятелен анализ събраните писмени и гласни доказателства по делото,дал им е конкретна оценка и е изложил в тази връзка своите самостоятелни изводи.
С оглед гореизложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на възззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №357/23.09.2015г. на Старозагорски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1319/2015г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: