О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
С., 02.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова ч. гр. д. № 3124 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Д. Ч., чрез процесуалния му представител адвокат П. М., срещу определение № 477 от 17.03.2017 г. по ч.гр.д. №328/2017 г. на Окръжен съд- Бургас.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК искането за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т. 1-3 ГПК, се обоснова със следните въпроси : с оглед разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗЗДН при подаване на въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд по иск за делба на прекратено СИО, внася ли се държавна такса; неизпълнението на неправилни указания на съда влече ли след себе си неблагоприятни последици за страната. Жалбоподателят сочи, че дадените от съда указания по отстраняване на констатираните нередовности на въззивната жалба за внасяне на държавна такса, са незаконосъобразни. Поддържа, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 891 от 28.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6523/2014 на ВКС, IV г.о., решение № 1121 от 06.11.2008 г. по гр.д. № 4161/2007 г. на ВКС, IV г.о. и др. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са изложени оплаквания, че производството за делба се е развило по нередовна искова молба, както и за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение.
Ответната страна М. Т. Ч. в писмен отговор поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
С въззивното определение е потвърдено разпореждане № 98 от 04.01.2017 г. по гр.д. № 1384/2015 г. на Районен съд – Бургас. С последното е върната въззивната жалба на Г. Д. Ч. срещу постановеното първоинстанционно съдебно решение по допускане на делбата. Въззивният съд е приел, че на Г. Д. Ч. са били дадени указания от първоинстанционния съд да внесе държавна такса за въззивното обжалване в размер 40 лева. Същите не са изпълни в определения едноседмичен срок, изтекъл на 20.12.2016 г. По оплакванията на жалбоподателя съдът е приел, че позоваването на чл. 17, ал. 2 ЗЗДН е неоснователно. По въззивната жалба срешу решение по допускане на съдебна делба се дължи държавна такса. Дадените от първата инстанция указания по отстраняване на констатираните нередовности са правилни и законосъобразни. Неизпълнението им в определения срок е основание за връщане на въззивната жалба.
Не са налице основанията на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, касаторът/частният жалбоподател/ трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, както и да е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая поставеният първи правен въпрос не може да предпостави допускане касационно обжалване на определението. Въззивният съд е приел, че разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие във връзка с дължимите държавни такси за производствата по същия закон не се прилагат спрямо производствата по съдебна делба. Даденото от въззивния съд разрешение по този въпроси е в съответствие с ТР№6/2012г., ОСГТК. В т.17 от същото е прието, че по жалба срещу решение, с което е допусната делба, се дължи държавна такса.Приложение намира чл.1 ТДТГПК относно неоценяемите искове.Администриращият жалбата съд следва да определи държавната такса по правилата на чл.18,ал.1 вр. чл.3 ТДТГПК. Определената държавна такса в размер на 40 лева по въззивната жалба срещу решението по допускане делба на недвижими имоти – сгради и земеделски земи, е съобразена с посочената задължителна практика на ВКС и тарифата. Приложената практика на ВКС е неотносима. С посочените съдебни актове не са решени въпроси във връзка с поддържаното от жалбоподателя, че с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗЗДН не се дължи държа такса при въззивно обжалване на решението, постановено в производството по съдебна делба между бивши съпрузи. Касационно обжалване не може да се допусне по въпроса, дали неизпълнението на неправилни указания на съда влече след себе си неблагоприятни последици за страната. В случая в съответствие с цитираното ТР, въззивният съд е приел, че дадените указания за внасяне на държавна такса са законосъобразни.
С оглед изхода на настоящото производство на ответната страна следва да се присъдят разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение по подадения отговор в размер на 1 000 лева
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 477 от 17.03.2017 г. по ч.гр.д. №328/2017 г. на Окръжен съд- Бургас.
ОСЪЖДА Г. Д. Ч. да заплати на М. Т. Ч. разноски за настоящото производството в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: