О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София 30.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4257/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. К., гр. София, срещу въззивно решение от 04.02.2008г. по гр.дело № 4012/2006 г. на Софийския градски съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Решен е материалноправен въпрос относно това дали съпруг, който не е съделител и няма качеството на участник в делбеното производство, придобива собственост в резултат на сделка на другия съпруг и трети лица единствено поради възмездния характер на същата. Касаторът счита, че липсва нова практика на ВКС по тези въпроси.
Ответникът по касационната жалба Д. Р. Д., гр. С., оспорва жалбата.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 28.07.2006г. по гр.д. № 9036/2005г. на Софийския районен съд, с което по иск на Д. Р. Д. срещу Р. Р. Д. и А. В. К. е признато за установено, че ищецът е собственик на 4/36 ид.ч. от подробно описан недвижим имот. Въззивният съд е приел, че имотът е бил лична собственост на А. Т. След смъртта му през 1976г. имотът се наследява при равни квоти от наследниците – съпруга Р деца Й. , П. и Г. В резултат на извършените от П. Т. и част от наследниците на Г. Т. откази от наследство, дяловете на останалите наследници Р, Й. и А. Т. са се увеличили и всяка от тях е станала собственик на по 1/3 ид.ч. от имота. След извършена през 1978г. делба имотът е станал собственост само на съделителката Й като 2/3 ид.ч. от него са придобити в резултат от делбата при условията на СИО, тъй като е била в брак с Р. Д. и е платила на останалите съделители за уравнение на дяловете им. В резултат на извършената делба 1/3 ид.ч. от имота е останала лична собственост на Й. Д. , а останалите 2/3 ид.ч. са станали собственост на нея и съпруга и при условията на СИО. След смъртта на Р. Д. през 2000г. СИО се е прекратила при равни квоти, т.е. 1/3 ид.ч. е наследена от наследниците му по закон – съпругата Й децата Д. и Р. Останалата 1/3 ид.ч. от прекратената СИО е собственост на Й. Д. – поради възмездност на придобиването при делбата.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставените от касатора като съществени материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд в разглеждания случай, не попадат в хипотезата на цитираната норма, обосноваващи допускане на касационно обжалване. Това е така защото под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразното му тълкуване, насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или преодоляване на неправилната практика, а значение за развитие на правото е налице, когато трябва да бъде направено такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Относно поставения въпрос е налице последователна съдебна практика, вкл. и задължителна такава – ПП №5/1972г. – т.3. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение от 04.02.2008г. по гр.дело № 4012/2006 г. на Софийския градски съд по касационна жалба на А. В. К. , гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.