О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
София 26.04. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова ч. гр. дело № 75/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК вр. чл. 280, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Ц. С. и Л. Т. С., срещу определение от 03.11.2009г. по ч.гр.дело № 10404/2009г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение, имащо характер на определение, постановено на 23.07.2009г. по гр.д. №15812/2007г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по искане за отмяна на нотариален акт №5/14.11.1995г. и за обезсилване на решение №212/27.11.1992г. на ПК Б. в частта, касаеща процесния недвижим имот поради недопустимост.
Жалбоподателите твърдят наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК. Считат,че в обжалваното определение има произнасяне по процесуалноправен въпрос, а именно за допустимостта на искането за отмяна на нотариални актове, обективиращи правна сделка, както и на искането за обезсилване решението на ОСЗ, с което се възстановява собственост по реда на ЗСПЗЗ.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да постанови обжалваното определение, Софийският градски съд е приел, че правната сделка, удостоверена в нотариалния акт, не е нищожна. Тя е действителна, но не е породила правен ефект. Нотариалните актове, удостоверяващи правни сделки, са извън приложното поле на чл.431,ал.2 ГПК/отм./. Решението на П. комисия е индивидуален административен акт и като такъв не попада в приложното поле на чл.431,ал.2 ГПК/отм./.
Касационно обжалване на определението следва да се допусне в частта относно искането по чл.431,ал.2ГПК за отмяна на нотариален акт №5/14.11.1995г., но не поради наличие на основанията на чл.280,ал.1 ГПК, а поради недопустимост на постановените от първоинстанционни и въззивния съд актове, за наличието на която съдът следи служебно. В случая с първоинстанционното решение е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС и е прекратено като недопустимо производството по отношение на искане по чл.431,ал.2 ГПК /отм./. Отмяната по реда на чл.431,ал.2 ГПК /отм./ на нотариален акт се постановява от решаващия съд като правна последица от уважаване на иска, с който се отричат правата, констатирани в този акт. Прилагането на последиците на чл.431,ал.2 ГПК /отм./ при предявен иск за правото на собственост, не е предмет на самостоятелна искова претенция, поради което съдът не дължи самостоятелно произнасяне по нея. Предмет на предявения иск е засегнато право на собственост на ищеца, а не на нотариалния акт. Отменяването на последния е изрично разпоредена законова последица от уважаване на иска за защита на засегнатото с издаването му материално право. Ето защо само при уважаването на иска решаващият съд следва да се произнесе относно предпоставките за отмяна на нотариалния акт. Постановявайки определение, с което е потвърдил прекратяване на производството от първоинстанционния съд по претенция с правно основание чл.431,ал.2 ГПК /отм./, въззивният съд е потвърдил недопустим съдебен акт, поради което определението му е недопустимо. Изложеното налага обезсилвате на обжалваното определение в посочената част и потвърденото с него в същата част определение на районния съд.
Не следва да се допуска касационно обжалване на определението, в частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение относно прекратяването на производството по искането за обезсилване решението на ОСЗ, с което се възстановява собственост по реда на ЗСПЗЗ. Не е налице нито една от хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Жалбоподателят не се позовава на противоречаво разрешаван въпрос по отношение допустимостта на обезсилване на решението на ОЗС в качеството му административен акт от гражданския съд. Даденото от въззивния съд разрешение на този процесуален въпрос е в съответствие с трайната съдебна практика относно характера на решението на ОСЗ като административен орган, постановено в административно производство и пределите на косвения съдебен контрол, който може да се упражни от гражданския съд. Ето защо доводите на жалбоподателя за приравняване на решението на ОСЗ, постановено в процедурата по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ на акт, който може да бъде отменен по реда на чл.431,ал.2 ГПК /отм./ са неоснователни.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение от 03.11.2009г. по ч.гр.дело № 10404/2009г. на Софийския градски съд и потвърденото с него решение, имащо характер на определение на СРС от 23.07.2009г. по гр.д. №15812/2007г. в частта, с която е прекратено производството по делото.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 03.11.2009г. по ч.гр.дело № 10404/2009г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение, имащо характер на определение, от 23.07.2009г. по гр.д. №15812/2007г. на СРС, в частта, с която е прекратено производството по искане за обезсилване на решение №212/27.11.1992г. на ПК Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.