О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.170
гр. София, 06.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4784 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 7.04.2008 г. по гр. д. № 132/2008 год. Софийският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 19.11.2007 год. по гр. д. № 155/2007 год. на Ботевградския районен съд в частите, с които е признато за незаконно и отменено уволнението на А. Н. С. със заповед № 109/6.03.2007 год. на управителя на „Е” ЕООД, гр. Б., същата е възстановена на предишната й работа като „организатор производствено планиране и координация – С. Н. MI line” и дружеството е осъдено да й заплати сумата 3 599.88 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 КТ за времето от 6.03.2007 год. до 6.09.2007 год., през което е останала без работа и е работила на по-ниско платена работа поради незаконното й уволнение, заедно със законната лихва от 19.03.2007 год. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Въззивното решение се обжалва в срок от ответното дружество „Е” ЕООД, гр. С., чрез пълномощника му адвокат Т. Б. Оплакванията са за неговата неправилност с молба за отмяната му и вместо това исковете бъдат отвхърлени или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав.
В представеното в изпълнение на указанията на въззивния съд изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК. Като съществен материалноправен въпрос посочва неправилно тълкуване разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание уволнение, който според него е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3, а твърдените процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд относно обсъждане и преценка на доказателствата подвежда под предпоставката на т. 1 и т. 2 – противоречие с ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и противоречие с решения №№ 221/2002 год. по гр. д. № 677/2001 год. ВКС, І г. о. и решение № 12327/11.12.2006 год. по гр. д. № 9177/2006 год. на ВАС, V отд.
Ищцата оспорва касационната жалба и представя съдебна практика по приложението на чл. 195, ал. 1 КТ.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да заключи, че уволнението е незаконно, въззивният съд приел, че заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение не съдържа конкретизирани с обективните им признаци и време на извършване нарушения на трудовата дисциплина, осъществени от ищцата. Липсата им не е отстранена чрез направеното препращане към доклад от 1.03.2007 год., тъй като същият съдържа оценка за работата на ищцата и отношенията й с колеги, без да съдържа конкретно неизпълнение на трудовите й задължения, като предпоставка за уволнението й. Поради допуснатото от работодателя нарушение на императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповедта за уволнение, въззивният съд приел уволнението за незаконосъобразно и го отменил. Следователно, същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда в обжалваното решение действително е този за приложението на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, но с оглед утвърдената съдебна практика /част от която е приложена към отговора на ищцата/ и изработената теория тази законова разпоредба не се нуждае от тълкуване, тъй като е ясна и конкретна – в нея е посочено недвусмислено какво трябва да съдържа заповедта за уволнение – нарушителят, нарушението и кога е извършено…, които реквизити не са налице в заповедта с № 109 от 6.03.2007 год. Не е обоснована от касатора и необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика както по въпроса за съдържанието на заповедта, така и относно възможността липсата на реквизитите в нея да бъдат отстранени чрез представени в хода на съдебното производство доказателства, поради което и предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Касаторът поддържа довод за необсъждане и липса на цялостна преценка на събраните доказателства от въззивния съд, който, като инстанция по същество на спора, следва да направи свои фактически и правни изводи, вследствие на което да достигне до свое собствено решение, позовавайки се на ТР № 1/2001 год. ОСГК на ВКС. Оплакването не представлява основание за допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а касационно оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като приложното поле на касационно обжалване обхваща наличие на решен процесуалноправен въпрос, и то съществен – от който зависи изхода на спора, в противоречие с практиката на ВКС. Поддържаният довод не е такъв.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед липсата на посочен съществен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и който въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Представените две решения, едното от които е по административен спор, поради което и неприложимо към въпроса за приложното поле на касацията, не могат да обосноват наличието на това основание. Приложеното решение № 404/2000 год. по гр. д. № 1003/99 год. ВКС, І г. о. /а не цитираното в изложението/ касае същността на въззивното производство и дейността на въззивния съд като съд по същество, но не сочи на въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, по смисъла на закона.
В заключение се налага извод за липса на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 242 от 7.04.2008 год. по гр. д. № 132/2008 год. по описа на Софийския окръжен съд по подадената от „Е” ЕООД, гр. С., чрез адв. Т. Б. , касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: