Определение №177 от по гр. дело №3922/3922 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 177
 
гр. София, 30.12.2008 г.
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и осма година в състав:
 
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
                                                         ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
                                                                       ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
                                                                                 
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3922/08г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
            Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 217 от 02.04.08г., постановено по гр.д. № 172/08г. на Пловдивския апелативен е оставено в сила решение № 10 от 07.01.08г. по гр.д. № 737/07г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което И. К. Б. е осъден на основание чл.45 ЗЗД да заплати на Д. Б. П. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинена тежка телесна повреда. Прието е че в резултат на виновно и противоправно поведение ответникът е причинил порезна рана на роговицата на лявото око на ищеца, довела до постоянна слепота с това око. При определяне размера на обезщетението, в която част първоинстанционното решение е било предмет на въззивно обжалване, апелативният съд е взел предвид характера и степента на увреждане, претърпените от ищеца болки и страдания, постоянният стрес в който същият живее от мисълта за евентуална загуба на зрението и на дясното око и чувството му за малоценност от необратимата загуба на лявото око.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. К. Б. от гр. П. с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – по приложението на чл.208, ал.1, вр. с чл.188, ал.1 ГПК/отм./ и чл.52 ЗЗД, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което първото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. В случая не е налице и второто релевирано основание, тъй като в обжалваното решение посочените въпроси не са решени в противоречие с решение № 1* от 01.07.99г. по гр.д № 340/99г., решение № 1* от 08.11.99г. по гр.д. № 814/99г., решение № 336 от 24.04.2000г. по гр.д. № 855/99г. и решение № 481 от 10.04.03г. по гр.д. № 1521/03г., в които е прието, че необсъждането или извращаването на доказателствата от въззивния съд е съществено процесуално нарушение, че той преценява самостоятелно събраните по делото доказателства и е длъжен да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба, доколкото въззивният съд не дал някакво различно тълкуване на посочените разпоредби и в действителност е спазил посочените в тях и в цитираните решения изисквания.
Последното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК също не е налице, тъй като същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика или когато такава съществува, но тя е неправилна и трябва да бъде променена. В разглеждания случай релевантни доводи в тази насока не са изложени. Посоченото основание за допускане на касационно обжалване изисква произнасянето от съда по поставените въпроси да е свързано с непълноти или неясноти на правната уредба, с оглед изясняването й по пътя на тълкуването, а в случая непълнота или неяснота на правната уредба не е налице.
С оглед изложеното подадената от И. К. Б. от гр. П. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
При този изход на делото ответникът по жалбата има право на разноски за настоящото производство, но в случая разноски не следва да се присъждат, тъй като липсват данни такива да са били направени от него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение № 217 от 02.04.08г., постановено по гр.д. № 172/08г. на Пловдивския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Оценете статията

Вашият коментар