О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
София, 09.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 07.11.2018 две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2058/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1891/10.04.2018г.,подадена от Н. О. Т. и С. И. Т.,чрез пълномощника им адвокат Г. Г. Г.,против решение №65/22.03.2018г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№28/2018г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №328/01.12.2017г. по гр.д.№77/2017г. по описа на Районен съд,гр.Велики Преслав и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на Н. О. Т. и С. И. Т.,че С. О. Х. е собственик на част от недвижим имот,която се намира между УПИ ІІІ-201 и УПИ ІV-201 от кв.47 по плана за застрояване и регулация на [населено място] от 1991г.,обозначена в зелен защрихован цвят затворена между координатни точки 2,3,11 и 12 на изготвената комбинирана скица на вещото лице И. Г. И. към съдебно-техническата експертиза по гр.д.№ 77/2017г. по описа на Великопреславски районен съд/стр. 6 от експертизата/,приподписана от състава на съда,и неразделна част от решението,като осъжда Н. О. Т. и С. И. Т. да предадат на С. О. Х. владението на гореописаната част.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба С. О. Х.,чрез пълномощника си адвокат С. Е.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви въззивният съд е констатирал,че видно от приложения нотариален акт № 71/1999г. на ВПРС, О. И. Т. и С. А. Т. дарили на дъщеря си – ищцата С. О. Х. следния недвижим имот: дворище планоснимачен № 201, съставляващо парцел III-201 от кв. 47 по плана на [населено място], обл. , със собствено място 1355 кв.м, урегулирано от 1400 кв.м – по скица и по нотариален акт – 720 кв.м, заедно с построените в него къща и стопански постройки, преди това с нотариален акт №127/1988г. на ПРС, О. Д. Т.(О. И. Т.) и С. И. Т. (С. А. Т.) дарили на сина си – ответникът Н. О. Т. (Н. О. Т.) следния недвижим имот: празно дворно място в [населено място], обл. с площ 335 кв.м, урегулирано от 800 кв.м, съставляващо парцел IV-172 от кв. 49 по плана на населеното място,като впоследствие на 26.03.1993 г. бил съставен нотариален акт № 47/1993г. на ВПРС, с който Н. Т. и С. Т. били признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот: дворно място от 1530 кв.м, находящо се в [населено място], обл. , съставляващо парцел IV-172 от кв. 47 по плана на населеното място, застроено с къща и стопански постройки.Съдът е отбеляъл,че със Заповед № 576/02.04.2014 г., изд. от Кмета на [община], на основание § 8, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, вр. § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, било одобрено изменение на ДРП на с Т., общ. В., относно вътрешната регулационна граница между УПИ III-201 и УПИ IV-201 в кв. 47 по плана на селото,като искането за горното изменение било направено от ответната страна, а мотивите за издаване на заповедта са, че по действащия ДРП била придадена част от имота на молителите към имота на ищцата, и доколкото не било установено прилагане на този план до изтичане на сроковете в §6 от ЗУТ, отчуждителното действие на плана се прекратявало, и регулационната граница между съседните УПИ следвало да бъде поставена в съответствие с границата, която са имали имотите преди одобряването на действащия план.Съдът е отчел,че съгласно заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, по дворищнорегулационния план на [населено място], одобрен през 1935 г. процесните имоти били нанесени като имоти с планоснимачни номера 172, 173 и 174, и за тях били отредени УПИ II-173, УПИ III-174 и УПИ IV-172 от кв. 49,като със заповед № 305/1991 г. бил одобрен нов кадастрален и регулационен план на населеното място, действащ и към момента,според който имотите били отразени като имот с планоснимачен № 201, за който са отредени УПИ III-201 и УПИ IV-201 в кв. 47,и в нотариалния акт, въз основа на който ищцата придобила собствеността върху УПИ III-201 квадратурата на имота била описана по предходния план на [населено място], действал в периода 1935 г. – 1991 година,по-късно със Заповед № 576/02.04.2014 г. бил изменен планът на [населено място], като е променена вътрешната граница между имотите, чрез образуване на нов имот УПИ III-201а. и по новата граница, в съответствие с одобреното изменение, била поставена паянтова ограда от бетонни и дървени колове с градинска мрежа.Според данните по експертизите имотът, принадлежащ на ищцата по плана от 1935 г. включвал УПИ ІІ – 173 и части от УПИ ІІІ – 174 и УПИ ІV – 172 от кв.49, по плана от 1991 г. представлявал УПИ III-201 от кв. 47, а след изменението през 2014 г. – част от УПИ III-201а и част от УПИ IV-201 от кв. 47,като нямало данни така посочената вътрешна регулационна линия в периода 1991 г. – 2014 г. да е била нанасяна по реда, определен в ЗТСУ, ППЗТСУ и ЗУТ и нямало данни и да са уреждани регулационни сметки между собствениците по отношение на описаните имоти.Съдът е посочил,че в настоящия случай безспорен е факта на владението от ответника върху спорната реална част от процесния имот,налице е спор по отношение на останалите две предпоставки,и досежно първата от тях ищцата С. Х. излага конкретен юридически факт,въз основа на който се легитимира като собственик на процесното дворно място и изградените в него постройки – придобиване на основание договор за дарение,докато ответната страна черпи правата си освен от представените договор за дарение и придобивна давност, и от отпадането на отчуждителното действие на действащия дворищно регулационен план от 1991г.След анализ на доказателствата по делото,както и данните по съдебно-техническата експертиза,съдът е стигнал до извода,че одобрената с плана от 1991г. регулационна промяна, следва да се счита приложена в спорната ? част.Изложени са доводи,че е от значение и заявеното от самите ответници,съответно признатото им право при съставяне на констативен нотариален акт през 1993г.-който е установил владение върху реалните части от описаното УПИ по плана от 1991г.,както и че в случая е налице хипотезата,при която плана се смята приложен с влизането му в сила-когато изменението е направено по искане на заинтересованите собственици.Съдът е посочил,че никоя от страните не би могла да придобие по давност реална част от урегулиран поземлен имот, в каквато насока има изложени твърдения от страните /предвид изричната забрана – изцяло за периода 01.06.1973 г. – 31.03.2001 г., а преди и след този период, предвид необходимостта частта да отговаря на изискванията за самостоятелно урегулиране, плюс допълнителни изисквания/,а уредената в чл.200, ал.2 от ЗУТ хипотеза, касае придобиване по давност на реална част от неурегулиран поземлен имот в урбанизирана територия, а след 1935г. процесните имоти са били урегулирани, поради което и е неприложима.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че границата между имотите в спорната й част,следва да е съобразно приложението на дворищнорегулационният план от 1991г.,поради което ревандикационният иск следва да се уважи в тази описана съгласно скицата на вещото лице по съдебно-техническата експертиза част.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1 ГПК,като/цитирам/:
„Считам,че с обжалваното решение ШОС се е произнесъл по материалноправни въпроси относно приложението на ДРП,изменен при действието на ЗТСУ/отм/,както и относно това,към кой момент следва да се извърши преценка дали планът е приложен.” и
„Съдът е приел,че прилагането на ДРП може да бъде осъществено с 10 годишно давностно владение на придадената част във всички случаи,включително и процесния,като алтернативно на прилагане чрез изплащане на равностойно обезщетение,без да отчете ,че двата способа са приложими на самостоятелни взаимно изключващи се основания в зависимост от това на какво основание е извършена промяна на в плана-чл.32,ал.1т.1 и т.3 или по член 32,ал.1,т.2,т.4 и т.5 ЗТСУ/отм/.
В този смисъл решението противоречи на решение по гр.д.№166/2008г на ВКС,ІІго,в което е прието,че ако придадената част от един имот към друг е по ДРП,изменен на основание член 32,ал.1,т.2,4 и 5 ЗТСУ/отм/при грешка в кадастралния план,при явна фактическа грешка свързана с регулационния план и при съществено закононарушение,каквито данни в настоящото дело няма-планът се счита приложен с изтичането на десет години от заемането на тази част.”
Касационият съд намира,че даденото разрешение на посочения от касаторите правен въпрос не е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС-решение,постановено по реда на член 290 ГПК,тъй като същото е постановено във връзка с промяна на регулационния план на основание член 32,ал.1,т.2,4 и 5 ЗТСУ/отм/,каквато хипотеза не е налице по делото,както и самите касатори са посочили с цитираното по-горе.
В настоящия случай,видно от приетото с решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение,основанието за изменение на ДРП е в хипотеза на член 32,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.Съгласно приетото с Тълкувателно решение №3/1993г. на ОСГК на ВКС/което също се цитира в изложението на касаторите/ дворищнорегулационният план следва да се счита приложен от момента,когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на член 33,ал.1 и 2 ЗТСУ.Хипотезата на член 33,ал.2 ЗТСУ визира изменение на дворищнорегулационния план на основание член 32,ал.1,т.1 и т.3 ЗТСУ/каквато е налице в настоящия случай/-в обществен интерес с цели и нужди на градоустройството или защото не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действащите строителни и технически правила и норми и нормативи за архитектурно-градоустройствени изисквания,което налага да не се пререшават повторно въпросите за статута на дворищнорегулационните парцели,като разпоредбата на член 33,ал.2 ЗТСУ предвижда опростена алтернативна за отпадане на обратното действие на отмяната на предходната дворищна регулация,от която по принцип като законосъобразна ще се изходи при изработването на дворщнорегулационния план-или ако датата на откриване на производството по изменение на дворищната регулация придадените имоти са били заети по законоустановения ред или чрез заплащане на паричното обезщетение на тези части.При изпълнение на тези алтернативно предвидени изисквания парцелните граници по предходната регулация се приемат за имотни граници.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,разрешеният от съда правен въпрос е в съответствие с приетото и цитирано по-горе тълкувателно решение на ОСГК,поради което не е налице предпоставката,сочена от касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидена в член 280,ал.1,т.1 ГПК.
На ответника по касационната жалба С. О. Х. следва да се присъдят поисканите и направени разноски по делото за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лева,съгласно представения списък по член 80 ГПК,представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.05.2018г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №65/22.03.2018г. на Шуменски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№28/2018г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Н. О. Т. и С. И. Т. да заплатят на С. О. Х. сумата от 600 лева/шестстотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: