О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София 30.12. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4269/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. П., гр. С., срещу въззивно решение от 20.06.2008г. по гр.дело № 2983/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос и касационното производство е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставя се материалноправният въпрос дали защитата по чл.109 ЗС може да бъде прилагана срещу неоснователни правни действия /в случая сключване на договор за наем с трето лице, което фактически извършва смутителните действия/, с които едно лице създава пречки на собственика да ползва своята вещ, съобразно правата си. Касаторът счита, че тълкуването на въззивния съд на разпоредбата на чл.109 ЗС е стеснително, а волята на законодателя е била да се постигне разширително тълкуване на разпоредбата, т.е. действията могат да бъдат не само фактически, но и правни.
Ответникът по касационната жалба „А” АД,гр. Хисаря, не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение № 132/19.11.2002г. по гр.д. № 6483/2001г. на Пловдивския районен съд в частта, с което са отхвърлени предявените от И. Д. П. срещу «Аугуста-91» АД искове по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД. В частта, с която е уважен искът по чл.109 ЗС на И. Д. П. срещу П. К. Д. , първоинстанционното решение е влязло в сила. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, а съседният имот е собственост на ответника «. П. е отдал под наем имота си на ответника Д за ползване като ресторант. Между страните е имало сключен договор за наем по отношение правото на преминаване през имота на ищеца, поради липса на достъп до ресторанта. Срокът на този договор е изтекъл. Дружеството не е в имота и не упражнява никакви действия, които да препятстват упражняване правото на собственост на ищеца. Ресторантът се ползва от другия ответник, спрямо когото искът по чл.109 ЗС за преустановяване преминаването през имота на ищеца е уважен с влязло в сила решение.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразното му тълкуване, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или преодоляване на неправилната практика, а значение за развитие на правото е налице, когато трябва да бъде направено такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правните разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането. Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в разглеждания случай, не е посоченият от касатора, тъй като решаващият извод на съда е, че ответникът не извършва никакви действия, които да препятстват упражняване правото на собственост на ищеца. Самият ищец не е конкретизирал, че препятстващите действия са правни – сключване на договор за наем, а не фактически. Ето защо и по така поставения от него в жалбата правен въпрос не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество. Релевантни доводи по отношение на това основание не са изложени, а посоченото от касатора стеснително тълкуване на чл.109 ЗС от въззивния съд не е налице. Изводите са в съответствие с последователната съдебна практика, за характера на негаторния иск като средство за защита правото на собственост срещу неоснователни твърдения от трети лица, че имат ограничено вещно право върху имота, предмет на ищцовото право на собственост, които смущават упражняването на това право като застрашават използването на имота; срещу извършване неоснователно на действия от трети лица в имота, както и такива, извършвани от собственик на съседен имот, но вън от пределите на взаимни ограничения между правата на собственост върху неговия и имота на ищеца, които засягат правата на последния; срещу създаване на ново състояние в имота, с които се изменя неговия характер.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 20.06.2008г. по гр.дело № 2983/2007 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба на И. Д. П., гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.