О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 30.12.2008г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4553/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 16.06.08г., постановено по в.гр.д. № 4073/07г. на Софийския градски съд, ІІг г.о. е отменено частично решение от 30.10.07г. по гр.д. № 7473/07г. на Софийския районен съд и вместо него са отхвърлени предявените от Р. П. А. против “П”АД, гр. С. по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата 749, 26 лв., ведно със законната лихва, като в полза на ответника са присъдени и деловодни разноски в размер на 195 лв. Прието е, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемела при ответника длъжността ”управител и продавач-консултант” на бензиностанция в с. С.. С. заповед № Р* от 14.02.07г. същата е била уволнена на основание чл.186, вр. с чл.187, т.10 и чл.188, т.3 КТ заради констатирани от регионалния мениджър на 10.01.07г. нарушения – неиздаване на касови бележки при продажба на стоки, съхраняване на стоки /масла/ с нарушена цялост и на празни опаковки, които се отчитат като налични и в добър търговски вид, съхраняване в касата на негодни карти за предплатени разговори, като в момента на проверката е маркирана фиктивно с касов бон продажбата на 8 бр. карти, а също така и заради откриване на 5 бр. фактури в оригинал, непредадени на клиента. На ищцата са били поискани обяснения за констатираните нарушения и същата е дала такива. За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел, че при уволнението на ищцата са били спазени разпоредбите на чл.193 и чл.195 КТ, както и че наложеното наказание съответства на степента на извършеното тежко нарушение на трудовата и финансова дисциплина.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. П. А. с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения- основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, въззивният съд се е произнесъл по съществени правни въпроси – относно провеждането на дисциплинарното производство и по приложението на чл.193 и чл. 195 КТ, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение поради липсата на сочените предпоставки по чл.280, ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че касаторите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поради което първото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице. В случая не е налице и второто релевирано основание, тъй като в обжалваното решение посочените въпроси не са решени в противоречие с решение № 764 от 01.12.98г. по гр.д. № 1738/97г. на ВКС, в което е прието, че за да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина, да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде заповед за неговото налагане и да я връчи на лицето извършило нарушението, доколкото в него не е изразено друго становище по този въпрос, а по делото е установено и съдът е приел, че дисциплинарното производство, включващо посочените действия, е проведено. Липсва противоречие и с решения № 1* от 19.10.99г. по гр.д. № 759/98г., № 360 от 11.05.98г. по гр.д. № 1309/97г. и № 204 от 17.04.03г. по гр.д. № 2941/01г. на ВКС относно приложението на чл.193 КТ, както и с решение № 1* от 10.12.99г. по гр.д. № 408/99г. на ВКС, относно приложението на чл.195, ал.1 КТ, тъй като в случая по делото е установено и в атакуваното решение е прието, че на жалбоподателката са поискани и та е дала обяснения по всички констатирани нарушения на трудовата дисциплина, за които е уволнена, а заповедта за уволнение съдържа посочените в закона реквизити и е мотивирана.
С оглед изложеното подадената от Р. П. А. касационна жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице сочените в нея основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на решение от 16.06.08г., постановено по гр.д. № 4073/07г. на Софийския градски съд, ІІг г.о.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: